СДС вече не иска Иван Костов. Тази прясна новина звучи като логичен финал на историята за една от най-мрачните и противоречиви фигури в съвременната българска политика. Любопитното в неговия случай е, че стигна до тъжния залез на кариерата си съвсем сам, без чужда помощ. В това отношение Костов няма конкуренция.

Това е човекът, който оглави първата демократична сила през 1994 г. и управлява страната от 1997 до 2001 г., извършвайки невиждана приватизация на икономиката. Същият, който през годините пожертва всичките си политически приятели и положи огромни усилия, за да разцепи и неглижира партията си. Единственият, който си позволи да се разсърди на българския народ, след като загуби изборите.

На прочутата ХIII национална конференция на СДС Иван Костов се изправи пред претъпканата зала 1 на НДК и обяви: "Аз престанах да представлявам българските избиратели, защото допуснах да се прекъсне връзката ми с тях. Няма да се връщам заедно с вас при хората и да възстановявам тази връзка. Няма да извървявам отново пътя, който вече съм изминал. Ще остана на мястото си. Няма да правя компромис с позициите си, няма да се съобразявам с настроенията на избирателите, нито ще правя усилия да се харесвам. Ще остана на мястото си, за да обознача посоката, в която сме се движели. Ако не днес, то след няколко години със сигурност гражданското общество ще е напълно убедено, че това е вярната посока."

След това абсурдно мегаломанско слово той мълча цели две години. Хора, работили с него в миналото, разказват, че в този период са го срещали в разни софийски заведения и когато го поздравявали, той дори не им кимвал в отговор. Толкова бил обиден и отвратен от нас, българското население.

Ако обаче тръгнем назад по пътя на СДС, трудно ще открием основания за подобна реч. Да си припомним например цинизма, с който правителството му се бореше с престъпността. Акциите "Комар" през 1997 г., при които уж МВР прибра всички луксозни автомобили, докато собствениците им докажат произхода на средствата си. Буря в чаша вода! Никой вече не помни, че шефовете на мафиотските групировки Дмитрий Минев-Руснака, Младен Михалев-Маджо и Красимир Маринов-Маргина бяха снимани на влизане и на излизане от МВР, където ги прие лично тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев. Естествено, нищо в този момент не се случваше без благословията на Иван Костов.

Само тази демонстрация на нежни отношения между правителството и мутрите беше достатъчна, за да изчезне СДС от политическата карта.
По време на царския мандат се разплете и друг фрапантен случай. Майкъл Чорни обяви, че е превел 200 хиляди долара на фондацията на Елена Костова "Бъдеще за България". "Бях принуден да ги преведа. Казаха ми, че това е необходимо, ако искам с моите неща всичко да е наред", призна скандалният бизнесмен, когото Командира изгони от България и обяви за заплаха за националната сигурност.

Оказа се, че съпругата на Костов е получавала щедри дарения и от още един милиардер. Медиите разкриха, че през 1997 г. са й били преведени 80 хиляди долара от швейцарската фирма "Теленорд", зад която бе руснакът Григорий Лучански. Той също бе обявен за мафиот от правителството на Костов и по-специално от тогавашния шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов, който и до днес е верен на лидера на ДСБ.
Едно от най-интересните и вероятно най-точните определения за личността на Костов даде преди години Йордан Василев, съпруг на покойната Блага Димитрова, създател на СДС през 1989 г. и първи главен редактор на в. "Демокрация". В интервю за "24 часа" през декември 2006 г. той каза: "Проблемите в СДС са причинени от няколко фактора, но на първо място ще сложа характера на Иван. Не е виновен, че има такъв характер. Това не се променя. Той не може да събира, той пропъжда."

Факт е, че още докато беше премиер, Костов направи ремонт на кабинета си, при който изгони 10 от общо 13-те министри. Но те не бяха просто чиновници, а най-близките му в политиката, неговите партньори в управлението на партията и на държавата. Казват, че ги изгонил, когато станали по-богати от него. Може и да не е вярно, но Костов със сигурност положи усилия максимално да ги унижи, замествайки ги с фигуранти или с хора без нужния политически опит и лидерски качества. Най-драстичен бе примерът с депутат, известен като Христо Манекена, когото Командира назначи през 1999 г. за шеф на бюджетната комисия в парламента. Тогава "24 часа" публикува стенограма от заседание на тази комисия, от която личи, че Манекена въобще не е наясно какво представлява Законът за държавния бюджет.

Въобще цинизмът на Иван Костов е пословичен и цялата драма с разпада на СДС е лесно обяснима, имайки предвид личните му политически амбиции. Първото, с което отврати избирателите, беше превръщането на съюза в партия, за да може да я управлява като преторианска гвардия. Още в средата на своя премиерски мандат той
заговори за създаването на "бутикова партия", защото СДС ставал прекалено масова организация. По онова време членовете й бяха стотици хиляди и докато сините фенове се чудеха защо любимият им съюз върви към провал, той вече планираше разцеплението и създаването на ДСБ. Преди 2001 г. анализаторите предвидиха, че Костов се опитва да влезе в ролята на балансьор по подобие на Доган - да ръководи малка, но влиятелна структура, която да има думата при всяко преразпределение на властта. Последният му опит да изграе тази роля беше преди парламентарните избори през 2009 г., когато се опита да партнира на ГЕРБ. Но те се усетиха навреме.

Днес Костов е сред най-мразените, но и най-загадъчните личности у нас. За него вървят всякакви булевардни легенди - че е работил за КГБ, че е натрупал милиарди и т.н. "Той беше поканен в СДС от Андрей Луканов, - твърдеше навремето Йордан Василев. - Мога да го кажа със сигурност, защото мой колега журналист е присъствал на срещата им. Дотолкова Луканов не е смятал Костов за важна птица, че го кани в кабинета си пред журналист. Луканов казал: Знам, че искате да работите за нас, но сега през януари ще има кръгла маса и сме ви определили за квотата на СДС. Ще се обадя на Желю."
Дали след всичко това някой отново ще повярва на Костов? Дали ще му помогнат да влезе и в следващия парламент? Едва ли, щом дори СДС не го пожела. Май това наистина беше финалът.

Диляна Ценова, в. "24 часа"