Животът се подрежда като мозайка от случайни фрагменти, без връзка помежду им. Само за последните няколко дни (дните на Страстната седмица) историята на миньорите от Горубсо-МАДАН се преплете с глутница кучета от Малинова долина и с трите публични разстрела в центъра на София. Всички те бяха белязани от драматизъм, защото става дума за съдбите на конкретни хора. В сравнение с тях обаче друга история отвращава много повече със своята пошла баналност: масовото мазане на великденските козунаци с жълта боя, за да се скрие, че са месени без яйца.

Ден да мине - друг да дойде

Когато едно общество не успява да се обедини около всеобщо задължителни нравствени критерии (не кради, не лъжи, не убивай...), прагът на позволеното се снижава почти до изчезване. Всъщност този праг става някаква а абстракция (днес боядисана в жълто, вчера в червено, утре - в кафяво), която не е в състояние да мобилизира излъганите, ограбените, отхвърлените. Която оправдава примитивното примирение на житейската философия Ден да мине - друг да дойде...

Вина носят най-вече мислещите, пишещите и говорещите, които все не успяват да преработят горчивите истини на човешкото всекидневие. Все не успяват да прочетат драмата на няколко поколения, да посочат пътя, да предложат избор, позиция, цел, център.

Пак през изтеклата седмица научихме отдавна известното: качеството на българската журналистика продължава да се срива. Установиха го за пореден път външни наблюдатели, които измерват индекса за устойчивост на медиите.

Напуснал своя живот в комунистическата догма, българският елит просто подмени идеологическите клишета с политически коректни декларации, адаптирани към новите властови йерархии. Сред тях, в съзвучие с православния календар, е и модният порив към възвишеното, духовното, благородното; към вярата в Бога и сюблимното.

Човеците си отиват
Тържествеността на камбанния звън по време на един от най-почитаните християнски празници няма да заглуши натрапчивия, тенекиен звук на фалша и на имитацията. Защото в днешна България се е скъсала връзката между истината и поведението, защото днешният български човек е изгубил интимното си отношение с категориите добро и зло.

Министерството на външните работи съобщи, че ежегодно над 175 хиляди българи напускат страната. Може би търсят цел, смисъл, перспективи. Може би търсят обикновен поминък. И просто ускоряват разпада на социалната тъкан, който започнахме да възприемаме като естествен процес, като тривиално природно явление - необратимо и непреодолимо.
Еми Барух, Дойче веле