Ако търсех да се харесам на хората, нямаше да бъда Христов слуга (Галатяни 1:10)


На 11.02.2012 г. в рубриката „Малки истории” (БНТ) д-р Николай Михайлов употреби думата „разкол” отново, като отделяне от църковната администрация.
Той обаче пропусна да дообясни, че още в 1994 г. ВАС постанови, че тази администрация е неканонична, което няколкократно посочи по телевизията тези дни и ексдиректора на Дирекция по вероизповеданията Методий Спасов.
Както сега се потвърждава ясно, владиците са нарушавали каноните, владишката си клетва и устава на БПЦ. Така че, несъгласните християни и клирици с епископите нарушители, са имали, имат пълно право, дори са задължени според Канона да се отделят от тях.
Ония, които се отделят от владиците поставени от ДС и служители на ДС, спазват Kанона (30-ти – кан. на Св. Ап.) – да не общуват с продажните митрополити, за да не бъдат отлъчени и всички те от църковното общохристиянско тяло.
Искам да припомня, какво каза Д-р Михайлов в разговор с Димитър Спасов на тема: „Българския духовен модел” в 2008 г. (Христ. и култура).
Докторът каза: „Персоналният състав на висшия клир на БПЦ е наследен от комунистическия режим с всички негативи, произтичащи от това печално историческо обстоятелство. Общоизвестно е, че рекрутирането на висшия клир се извършваше по критерии за политическа благонадежност, слаба човешка надареност и родови връзки с номенклатурната йерархия на БКП и КДС. Този епископат съществува с „вродени” и по тази причина непреодолими ограничения, да осъществява предназначението си да ръководи Националната ни духовна институция”.
Значи, рекрутирани (привлечени, попълнен състав) от държавната атеистична власт* – т.е. неканонични са всички висши духовници (*Потвърдено от проф. Бончо Асенов по TV 1).
Нека е ясно на света, че щом църковната управа е неканонична и уличена в голям грях, oтделянето от нея е точно по изискването на канона, НЕ РАЗКОЛ!
Богочовешкият вселенски църковен организъм ще продължи да съществува като следва Евангелието и църковния догмат, воден от Бога и верните му ученици, но задължително без продалите вярата, внедрени за вреда на Църквата, служители на атеизма.
Като се очаква народът да е неподготвен по църковните въпроси, някои подбуждат митрополитите да се измъкнат само с извинение и пак да останат на власт!
Молим се на Бога, да даде кураж на интелигентите подготвени богословски, да се отърсят от удобството да се нагаждат към желанията на властниците. („Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб” Гал. 1:10)
Уважаваме интелекта, знанията и деятелността им. Ще продължим да ги ценим и уважаваме, ако ясно се разграничат от епископата – служител на врага на Бога – атеизма.
Ясно да заявят, че по канон тези клирици трябва да са вече извън Църквата – нека като цивилни размислят за простъпките си.
Милостивият Бог, който вижда в сърцата ще определи съдбата им за Вечността.

Христос иска от нас да стоим зад истината, да я опазваме!
Служителите на ДС е невъзможно да останат повече в Църквата, въвличат ни в грях!


март, 2012 г. Верни на Бога и Църквата
християни – изискваме правда.


ОТКРИТО ПИСМО
Митрополитите нарушават каноните,монашеските си обети, владишката си клетва и Устава на БПЦ.
Настояваме да се спази Канона!


Поздравления и насърчение за журналистите, които търсят Истината. Някои упрекват журналистите, че не можело да се критикува Църквата – напротив, Евангелието изисква от верните това: „Да се наставяме едни други...”
В различни TV предавания репортерите показват разнопосочни мнения на лаици и на пристрастни хора по въпроса за митрополитите – служители на ДС. Тук-там някои специалисти, най-често ангажирани да пазят досегашното статукво, говорят. Поради липса на време или интерес, малцина се позовават на Църковния закон (Каноните), който се произнася по църковните проблеми и провинения и посочва как те се решават.

Всяка държава във всяко време има Държавна Сигурност и цивилните хора могат да служат за нея по интерес, а понякога и по убеждение. Това е било винаги. Искрените християни-клирици обаче, не биха се съгласили на такава служба, спазвайки Евангелската етика „да не служат на двама господари“. Особено, когато единият господар е атеист и се бори с цялата си власт и усърдие срещу Евангелието и вярата в Бога. Тук прилагаме правило (канон) 30 и правило 81 на светите Апостоли:

30 правило: „ЕПИСКОП, КОЙТО СИ ПОСЛУЖИ СЪС СВЕТСКИ ВЛАСТИ И ЧРЕЗ ТЯХ ПОЛУЧИ ЕПИСКОПСКА ВЛАСТ В ЦЪРКВАТА, ДА СЕ НИЗВЕРГНЕ И ОТЛЪЧИ, КАКТО И ВСИЧКИ ОНИЯ, КОИТО СЕ СЪОБЩАВАТ С НЕГО.“

81 правило: „Казвали сме, че не трябва епископ или презвитер да се меси в народни управи, а винаги да се занимава с църковните работи. Такъв или трябва да бъде убеден да не върши това, или да се низвергне, понеже, според Господнята заповед, „никой не може да служи на двама господари“.

Агентите-митрополити казват, че „ не знаели“, но канонът е суров към ония, които искат да водят църковния народ и да го поучават, а сами грешат поради „незнание“. Цитираме част от дългия 26 канон на VІ Вселенски събор – Цариградски:

26 правило: „... Не е позволено да благославя другиго оня, който трябва да цери собствените си язви, понеже благословението е преподаване на освещение, а как ще го даде другиму оня, който го няма по причина на греха на незнанието? Затова той да не благославя ни всенародно, ни насаме, ни тялото Господне да раздава на други, нито пък да извършва друго някое служение, а задоволявайки се със свещенослужителското седалище, със сълзи да моли Бога да му прости греха, който по незнание е сторил.“.

Ако ли пък са се уплашили да откажат служба на ДС и затова приемат да й служат, на практика нарушават обещанието си да служат на Бога, отказват се от Него. За тях е канон 62 на св. Апостоли:

62 правило: „Клирик, който се уплаши от юдеин, езичник или еретик и се отрече от Христовото име, да се отлъчи от църквата, а ако се отрече от името служител на църквата, да се низвергне от клира; ако ли се покае, нека се приеме само като мирянин.“.

Още канон 64 и канон 73 на свети Василий велики говорят за същата вина:

64 правило: Клетвопрестъпник в течение на десет години да не се причастява: две години като се намира между плачещите, три между слушащите писанието, четири – между припадащите (легнали на пода да се молят), една – да стои между верните и подир това да приеме свето причастие.“

73 правило: „Който се е отрекъл от Христа и е станал престъпник на тайнството на спасението, нека през целия си живот да се намира в числото на плачещите, със задължение да се изповядва, а в края на живота си нека се удостои със свето причастие наспоред вярата в Божието човеколюбие.“.

Тия митрополити са предали Христовото учение и вяра, предали са и много свои братя на лоша съдба с поведението си и службата при атеистични господари и то без принуда, а за да растат в йерархията, както са им обещавали, и да живеят като властници – ухажвани и ласкани.

Някои уж просветени християни, но с же.ание да запазят досегашната църковна номенклатура, я подканят да се извини, да се покае. Що значи това? Разбира се, ако през годините прекарани в Църквата са повярвали в Бога, то трябва да го молят покайно за прошка, та по голямата Му милост да избегнат ада – това е надеждата на всички, които грешим. Но покаяние изречено по медиите (елекронни и печатни), за това, че са предали Църквата, вярата и са лъгали вярващите – което означава, че са нямали страх от Бога – е неприемливо. Онзи, който е лъгал години наред как и кого ще убеди, че точно по медиите казва самата истина? Някои митрополити и сега, когато досиетата им се откриха, излъгаха, че не са били служители на ДС. Никой не може да вярва на фалшиви и двулични люде. Св. Василий Велики в канон 82 отсъжда как единствено да се приема покаяние от виновни с техните, на митрополитите, грехове:

82 правило: „... ТАКИВА ПЪК, КОИТО БЕЗ НИКАКВА НЕВОЛЯ СА ПРЕДАВАЛИ ВЯРАТА СИ, ДВЕ ГОДИНИ НЕКА ПЛАЧАТ, ДВЕ ДА СЛУШАТ, В ПЕТАТА ГОДИНА ДА СЕ МОЛЯТ С ПРИПАДАЩИТЕ (ЛЕГНАЛИ НА ПОДА ДА СЕ МОЛЯТ), ОЩЕ ДВЕ – ДА ОБЩУВАТ В МОЛИТВА БЕЗ ПРИЧАСТИЕ, И КОГАТО ПО ТАКЪВ НАЧИН ПОКАЖАТ ДОСТОЙНО УВАЖЕНИЕ КЪМ ПОКАЯНИЕТО, НЕКА НАЙ-СЕТНЕ, НАНОВО ДА БЪДАТ ДОПУСНАТИ ДО ПРИЧАСТИЕ С ТЯЛОТО ГОСПОДНЕ.“.

Широко известно е – голяма част от висшия клир са двойни, че и тройни агенти, които работят за разузнаването на чужди православни държави.

Относно патриарх Максим – изобщо не е нужно да се намери или пък да се крие досието му. За него има известен на медиите и на църковния народ друг документ, който го поставя също под наказанието на 30 канон на св. Апостоли (цитиран по горе). Това е факсимилето от решението на ЦК на БКП и Тодор Живков, и което решение посочва да бъде избран за патриарх – Максим.

Митрополит Гавриил, по силата на длъжността си тогава в синода, ратува и успя да изпрати на Руската църква помощ от 1 200 000лв. Малката Българска църква помага финансово на Руската огромна и богата църква, а българските свещеници мизерстват поради „липса на пари“?! Русия върна от тези пари като награда на Първанов (Гоце) 50 000лв. И на патриарх Максим – също награда 20 000лв. – за „укрепване на славянското единство“!? Митрополит Николай също е издигнат на своя пост поради близост с Г. Първанов.

Може ли някой смислено да ни обясни, как така, при толкова богослови, двама от сегашните митрополити са синове на служители на атеистичната ДС? Дотолкова верни на БКП и БСП, че единият е избран за бодигард на Георги Димитров (бащата на Гавриил), а другият – за приближен и бодигард на Г. Първанов (бащата на Николай Пловдивски, майка му също внедрена в църквата). Деца, израсли в атеистична, комунистическа среда от такова ниво, рядко са вярващи християни, а просто вероятно им е обяснена нуждата от „наши“ хора в Църквата и им е била поставена задача да учат богословие. Вярно – това е предположение, но с висок процент близо до истината.

Мислещите и просветени християни НЕ приемат и новосъздадения „Устав на БПЦ“, който беше изработен скрито от една шайка недобросъвестни и живеещи като безбожници митрополити, които от време на време разиграват тържествено богослужебно театро за пред безхитростния народ – с фелони и мантии и с пистолет под тях (има такъв случай). При обсъждането и гласуването на тоя „Устав“ не бяха допуснати нито специалисти по църковно право, нито миряни, а от свещениците – само верни на митрополитите лакеи. Затова пък, църковната администрация – „Синодът“ на отделената по Конститтуция от държавата Църква, покани президента Първанов на този таен събор. Не искаха и журналисти! Този устав е вреден за демократичния живот на църковния огранизъм. Той е частно дело на 15-20 души, които облагодетелстват себе си недопустимо. С този последен „Устав“ от 2008-09г. митрополитите, като окастриха издавното изборно начало в Църквата, узурпираха цялата власт – административна и икономическа в ръководенето на Църквата, за да могат самоволно и безконтролно да се разпореждат с църковната собственост.

Но св. Седми вселенски събор в правило (канон) 12 нарежда как се постъпва с митрополит или игумен, който заменя църковна собсвеност: „продажбата да се счита недействителна, а епископа или игумена ДА СЕ ИЗГОНЯТ – епископа от епископията, игумена от монастира, КАТО ТАКИВА, КОИТО РАЗПИЛЯВАТ ОНОВА, ЩО НЕ СА СЪБИРАЛИ“. (Прочети целия канон).

И колко още канона са нарушили владиците? Няма да изброяваме всички тях. Но при сериозно обглеждане на простъпките им, ако се сумират годините на наказание от всички нарушени канони – няма да стигне живота им да понесат отговорността си за всички духовни и икономически престъпления.

Почти всички митрополити са нарушили почти всичките си монашески обети: да живеят в девство, честно, в бедност и послушание на Божиите заповеди и Божието Слово. Нищо от това не пазят. В неверието си и крайната си наглост митрополитите се самообявяват за вечни. Не са. Има прецеденти в миналото на БПЦ. Прогонен митрополит от Търново, прогонен митрополит от днешния Благоевград, за простъпки.

Е, защо бедният християнски народ да издържа и търпи хора нечестни, лениви и алчни за водачи на Църквата? Защо да им осигуряваме живот на феодални князе, когато по определение, в духовен смисъл трябва да са „Servum servorum Dei“ - слуги на слугите Господни?

Още нещо страшно възмущава мнозинството от християните. Всички репортери питат провинените митрополити „какво са решили в Синода“?! (може би насочени така от цензурата на ДС и от интелигенти, гласовити и речовити, но в услуга и защита на съвсем прогнилия казионен „Синод”).

Защо?

Как така питат виновните какво наказание ще си определят? А митрополитите охотно мънкат, че още обсъждат. Това става, понеже журналистите и светският народ не знаят църковните канони и ред. Вижте, то е все едно пострадалите да питат престъпника как мисли да се самонакаже. Нали дори провинен съдия няма право нито по закон, нито е морално, да участва в съдебния състав, който ще го съди?
На практика до сега мисията и църковния праксис се осъществяват в Богочовешкия църковен организъм без участието на митрополитите.
Тези, които са предали Църквата не могат, вече нямат право да се идентифицират с Нея!
Длъжни са да освободят митрополитските катедри!

На първо време ще се ръководим от много по-демократичния и с участието на миряни Екзархийски устав, докато нов Църковно-народен събор реши как да бъде. За малка България са достатъчни да ръководят Църквата няколко епископа. Ще изберем нови – да има кой да ръкополага свещенослужители. Но да са епископи, които да мислят за верния църковен народ с уважение и честност.

Февруари, 2012г. Група християни,
които искат нова, чиста, МАНДАТНА администрация,
под граждански – на верните контрол –
за истинното й служение на Бога и вярващите.

PS: Вероятно има още много да се каже, но трябва време и внимание.