С Януш Бугайски, американски експерт за Източна Европа, разговаря АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

- Г-н Бугайски, приключва ли глобалната криза, или ни чака по-трудно време?

- Има много кризи по света, включително резултата от финансовата катастрофа и последвалото забавяне на икономическата производителност, които засегнаха Запада. В обозримо бъдеще растежът ще остане бавен, което оказва влияние на американската и европейската сигурност и възможностите им във външната политика. Регионалните кризи също клокочат. Въртят се около ядрената програма на Иран и неразрешения израелско-палестински конфликт. Но и нови кризи могат да се появят догодина, защото Русия е пред потенциална политически и социален взрив, а южната част на Централна Азия се сблъсква с предизвикателства от етнически конфликти, спорове за ресурси и радикални ислямистки групи.

- Чия ситуация е по-лоша - на Европа или на САЩ?

- Европа е изправена пред по-дълбока и по-продължителна икономическа рецесия, отколкото САЩ. Тя се бори със суверенни дългови проблеми и с растящия разрив между европейския север и юг, което би могло да доведе до появата на втори ред в ЕС. Европа не е цялостна общност и въпреки всички усилия на Лисабонския договор няма единна външна политика. Нейната мека дипломация вехне и бъдещото й разширяване след присъединяването на Хърватия през 2013 г. остава под съмнение. САЩ съкращават военните си мисии след период от преекспониране и ще трябва да се съсредоточат върху ключови национални приоритети, включително политическия консенсус за националния бюджет и икономическото си развитие. Но САЩ остават световна сила, докато Европа - младши партньор.

- Следите ли ситуацията в Източна Европа и в частност - в България?

- България не се държи съобразно потенциала си за членство в ЕС. Тя е класирана като най-корумпираната страна в ЕС, а когато се занимава с въпросите на енергийната сигурност, кабинетът, изглежда, оценява руските интереси над общите европейски. Като добавка - София избягва да играе решаваща водеща роля в Черноморския или Балканския регион.

- Гръцката криза може ли да е опасна за нашата икономика?

- Сривът на гръцката икономика ще се отрази на България, особено ако гръцките търговски и банкови интереси в страната сериозно намалеят. Потенциален финансов дефицит в Гърция, последван от оттеглянето от ЕС, ще има и по-негативно действие. Да имаме предвид и социалните и политическите последици от гръцката криза, ако радикално ляв националистически кабинет спечели изборите в Атина и задейства мерки на протекционизъм, или възбуди конфликти с Македония и Турция, за да отклони вниманието от вътрешноикономическите беди.

България ще бъде завъртяна в потенциална спирала на регионална несигурност.

- Познавате ли някого от сегашните ни управници? Какво мислите за политиката, която водят?

- Личното ми познанство е без значение, когато анализирам политиката, която водят. Сегашният кабинет не изглежда да има дългосрочна национална стратегия. Трудно е да се различат специфични цели, които София е определила, независимо дали става дума за развитието на националната икономика, за изграждане на регионален алианс, подобен на Вишеградската инициатива в Централна Европа, за разработване на проекти за сигурност в източна посока или за принос към европейската енергийна сигурност.

- Какво мислите за настоящата енергийна ситуация в Европа и в България?

- Европа полека развива континентална стратегия да бъде по-малко зависима от руските доставки на газ, да разнообрази вноса и да развива свое производство. Като допълнение работи върху няколко алтернативни газопровода, които, заобикаляйки Русия, да се включат в каспийския газов басейн, включително “Набуко”. Това може да засегне България положително, предлагайки доставки на газ от алтернативни източници, което ще повиши енергийната й сигурност, ако някой източник блокира жизненоважни доставки.

- Трябва ли ни втора ядрена централа?

- Проектът "Белене" е скъп и нерентабилен. Основният проблем и нещо, което може да е опустошително за българската околна среда, е, че ядрените реактори трябва да са произведени по руска технология. Според експерти, ако ядрените реактори във Фукушима бяха по руска технология, миналата година би настъпило катастрофално ядрено бедствие. Руските заводи доставят нестандартни корпуси и платформи за АЕЦ "Козлодуй". България не трябва да рискува да постави потенциално опасни ядрени съоръжения в сеизмична зона като Белене. Странно е как еколозите в България мълчат за тази заплаха.

- България все още ли е зависима от Русия за газовите доставки?

- България се нуждае от смесица от хидро-, топло- и ядрена енергия, възобновяеми енергийни източници, както и да развие свои собствени ресурси като природен и шистов газ. София трябва да приеме национална стратегия за енергийна сигурност, която да бъде подкрепяна от всички български правителства. Енергийната сигурност е като отбранителната - дългосрочен национален проект, с който трябва да се съобразява всеки кабинет. Това трябва да се основава на разнообразяване на енергийни доставки, така че България да не е зависима от един източник. Шистовият газ имаше огромно влияние върху намаляване на цената на газа в САЩ в сравнение с кожодерната цена, която България плаща сега на "Газпром". В допълнение шистовото производство на петрол промени икономиките на щати като Северна Дакота и Пенсилвания, като увеличи работните места и донесе огромни данъчни приходи, насърчи развитието на инфраструктурата и услугите. Това би могло да стане и в България, ако кабинетът види положителния урок на Полша, която чрез производството на шистов газ може да стане износител на енергия в следващите 10 г. Природозащитниците в България, които протестират срещу добива на шистов газ, са жертва на манипулация от групи, които защитават руски интереси и искат да се обогатят за сметка на българите и националните интереси на страната.

- Как ще завърши газовият спор между Русия и Украйна?

- Или ще завърши със съгласието на Украйна да продаде своята държавна газова компания и голям дял от своята мрежа за разпределение на енергия на Русия, или Москва ще се опита да продължи с изграждането на "Южен поток" към ЕС, чието основно намерение е да заобиколи Украйна.

Кремъл иска да набута Украйна под своя икономически чадър, както прави с Беларус. Всяка страна, вкл. и България, която участва в руския проект "Южен поток", допринася за намаляване на украинското влияние над Русия и осъжда Киев на подчинение от Москва.

- Как приемате демонстрациите срещу Путин?

- Преди да приключи първия си президентски мандат, публикувах книгата "Студен мир: новият империализъм на Русия". Тя показа политиката на Путин за възстановяване на имперския статут на Русия и отправи препоръки към Запада как да се противопостави на Москва и на антинатовската й политика.

Рано или късно путинистката система ще бъде изхвърлена, но има 2 големи неясноти: дали промените ще бъдат мирни и дали сегашният кабинет ще бъде заменен с по- етнонационалистически режим, който може да предизвика териториално разчупване на Русия.

- Как Путин победи с повече от 60% на изборите?

- Той се възползва от значителната обществена подкрепа особено извън Москва и някои други големи градове, но е трудно да се разбере какъв процент се дължи на нередностите и измамите на на изборния процес, както бе докладвано от ОССЕ и от независими наблюдатели на изборите.

- Какво очаквате за Русия през идващите 6 г. с Путин?

- Ако политическата и икономическата система, установени от Путин, останат непроменени, Русия ще изпита сериозни проблеми по отношение на икономическа стагнация, обществено вълнение, регионално негодувание и дори териториално разкъсване. За да може Русия да бъде конкурентна на световната сцена, трябва да се трансформира от квазиавторитарна петролна държава в пазарна демокрация. Предвид тези фундаментални противоречия, или Путин не ще остане на поста си, или, ако се закрепи на власт, може да не бъде в състояние да предотврати имплозията в Русия.

- А какви са прогнозите ви за предстоящите президентски избори в САЩ?

- Опасно е да се предсказват каквито и да е избори. Много може да се случи в политиката за 8 месеца. Моля да ме питате за това на 7 ноември. /в. "24 часа"

ВИЗИТКА

Роден през 1954 г.

Един от най-добрите познавачи на Източна Европа във Вашингтон

Директор на проекта "Нови европейски демокрации" и ст. н. с. в европейската програма на Центъра за стратегически и международни изследвания

Консултант на американски организации и правителствени агенции по въпросите на Източна Европа и често е търсен за мнения по темата от Конгреса на САЩ

Автор на книгите"Новите европейски съюзници на Америка", "Разширяването на Евразия: европейските амбиции на Русия", "Студеният мир: новият руски империализъм" и "Политическите партии от Източна Европа: ръководство за политиката в посткомунистическата ера".