Администрацията на президента Барак Обама заедно с арабските и европейските си съюзници се опитва да отстрани сирийския лидер от властта, но американски представители признават, че не виждат подходящи кандидати, които да го заменят, било вътре в правителството или сред разпокъсаната опозиция.

Това до голяма степен се дължи, признават те, на решимостта на президента Башар ал Асад да „бронира срещу преврати” своята власт, за да е сигурен, че няма да се появи съперник отвътре.

Докато семейство Асад е изправено пред най-голямото предизвикателство за 41-годишното си управление, сирийските сили за сигурност убиват хиляди демонстранти и случайни цивилни граждани, а американски представители предричат, че правителството в крайна сметка ще падне, въпросът кой управлява Сирия добива допълнително значение.

Казано накратко, няма ясен наследник. И не е ясно дали изобщо ще се появи скоро.

„Управляващият елит така се е окопал и е толкова егоистичен, че дори ако (и това е чисто хипотетично), дори ако свалят Асад, не е ясно дали неговият наследник ще ни хареса повече”, заяви американски представител, настоял за анонимност. „Ясен наследник няма. По същия начин, сред бунтовниците няма опозиционна фигура, която да изпъква и да е станала лице на сирийската съпротива”, добави той.

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън миналата седмица се опита да изостри евентуалните противоречия сред сирийския елит, особено силите за сигурност. „Техният отказ да продължат това клане ще ги превърне в герои в очите не само на сирийците, но и на хората със съвест навсякъде по света”, заяви тя.

Неофициално обаче американски представители признават, че Асад, най-близките му роднини и техният вътрешен кръг ще се опитат да задържат властта възможно най-дълго.

Семейство Асад и мнозина други от управляващите в Дамаск принадлежат към малцинството на сектата алауити, които са едва 12% от населението на Сирия. Тяхната съдба е обвързана с тази на президента.

Има и семейна традиция. Покойният баща на сирийския лидер, Хафез ал Асад, завзе властта с безкръвен преврат през 1970 г. и на следващата година стана неоспорим лидер.

Родът Асад от 40 години се подготвя за сунитско въстание срещу тях. Затова са поставили роднини и членове на своята секта на висшите постове. Лоялността е това, което прави режима „устойчив на преврати”, каза Джошуа Ландис, професор в университета на щата Оклахома, автор на бюлетин за сирийската политика.

Когато по-малкият Асад зае поста, той запази в семейството контрола над властта, като брат му Махер командва Републиканската гвардия, а зет му е начело на въоръжените сили.

Тази страна е класически пример за шуробаджанащина, каза Ландис. Лицата, замесени в кръвопролитията срещу цивилни, също имат силен стимул да подкрепят Асад, защото ще загазят, ако правителството падне, казват експерти.

„Към днешна дата почти всеки в силите за сигурност би имал основателни причини да се страхува за бъдещето си, ако режимът падне”, каза Пол Пилър, професор от Джорджтаунския университет „Джорджтаун” и бивш водещ анализатор в ЦРУ.

Десетилетия наред родът Асад се е страхувал от бунт на сунитското мюсюлманско мнозинство в Сирия, което възлиза на 74% от населението - като сегашния.

Кланът Асад е изградил апарат за сигурност, който можем да наречем най-общо „културата Мухабарат” - контрол над населението чрез всемогъща тайна полиция и обществен страх (Мухабарат е арабската дума за разузнаване). Би било трудно да се организира преврат, тъй като кланът Асад е изградил система, в която разузнавателните служби имат застъпващи се функции, каза Мурхаф Джуеджати, професор в Националния университет по отбрана и член на Сирийския национален съвет. „Така че ако има някакво движение в които и да било армейски части, те всички ще научат за него”.

Дори служителите от висшия ешелон не са имунизирани срещу наблюдение от колегите им. „Дори и тези хора са следени от различните разузнавателни служби. Затова наистина е трудно да се организира преврат, макар и да не е невъзможно”, каза Джуеджати.

„Сирия е полицейска държава с много силен капацитет на военните и разузнавателните служби вътре в Сирия. Те са проникнали навсякъде в страната, разполагат с модерни усъвършенствани средства да получават информация и това е нещо, с което опозицията ще трябва да се бори”, заяви американският представител.

„Свързани са в огромна мрежа, буквално и преносно, в цялата страна. Използват разнообразните средства на тяхно разположение, за да събират информация. Това е класическа полицейска държава”, каза той.

Клинтън се обзаложи, че Асад няма да се задържи на власт и че „ще има точка на пречупване”.

„Тази точка може да настъпи, когато се получи съвпадение на международен, дипломатически и икономически натиск и достатъчно напрежение вътре в Сирия, за да се изпише на стената библейското предупреждение за Асад. Но това няма да е лесно и може да отнеме повече време”, каза анонимният американски представител. (Мене, текел, фарес - според книгата на пророк Даниил от Стария завет думите били изписани от тайнствена ръка на стената по време на пира на Балтазар. Значението на пророчеството било, че Божията ръка подсказала на последния владетел на Вавилон: „Бог е премерил твоето царство, сложил те е на везната и те е претеглил като владетел, след което е пресметнал да раздели царството ти между мидийците и персийците”). Директорът на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър наскоро заяви на изслушване в Конгреса, че решаващият фактор, които трябва да се следи, е „сцеплението на елитите”. „Макар да видяхме признаци, че някои от висшите членове на режима на Асад правят резервни планове за евакуация, за преместване в чужбина на семейства и финансови ресурси, засега те остават сплотени”, заяви той.

„Самият Асад, вероятно заради психологическата нужда да подражава на баща си, не вижда алтернатива, освен да продължава опитите да смаже опозицията. Освен ако няма преврат или нещо подобно, Асад ще продължи да упорства и ще действа, както досега”, каза Клапър.

Но народното въстание е доказателство, че част от обществото се отърсва от страха, каза Джуеджати. „Това, което се случва в Сирия сега е, че тази бариера на страха се разпада и хората откриват, че могат да си вярват един на друг и това всъщност е най-голямата заплаха за режима на Асад”, заяви той.

Тогава как ще си тръгне Асад, както предричат мнозина?

„Надеждата е, че той или ще се оттегли сам или ще бъде принуден да се оттегли от собствения си народ”, каза американският представител. Но как всъщност ще се случи „е наистина невъзможно да се предскаже”. „Той обаче е обречен, защото представлява последният миноритарен режим в Близкия Изток”, каза Ландис. „Предполага се, че накрая и той ще падне в сегашната епоха на демократични революции и народен бунт”. (БТА)