Произвеждането на Сталийски в ранг министър е една от най-комичните истории на българския преход. След като Димитър Луджев подава оставка като министър, от СДС предлагат на Ахмед Доган да номинира новия военен министър. Лидерът на ДПС събира ръководството на партията и започва обсъждане, кой от депутатите на СДС е подходящ да заеме поста. Тогавашното ръководство на движението е съставено от неопитни хора, които не се познават лично с много от сините депутати. По време на обсъждането един от тогавашните членове на ръководния орган на ДПС, предлага за министър на отбраната да бъде номиниран шефът на парламентарната комисия по отбрана Александър Сталийски. Цялото ръководство начело с Ахмед Доган се съгласява, че Сталийски е добър експерт, има добро отношение към ДПС и действително ще бъде полезен като министър. Обсъждането трае кратко и след това от движението пишат писмо до коалиционните си партньори от СДС, в което предлагат Сталийски за министър. После се заемат с обсъждането на останалите важни задачи пред партията. Дотук всичко звучи логично и дори скучно. Но не е така. Защото шеф на комисията по отбрана по това време е експертът по сигурността и депутат от СДС Николай Слатински. Именно него са имали предвид ръководителите на ДПС, докато са говорили за Сталийски.

Когато в централата на СДС получили писмото с името на Сталийски се учудили, че партията на Доган го предлага за военен министър, защото тогавашният син депутат нито имал някакви отношения с Доган, нито в качеството си на адвокат имал интерес към военното дело. Все пак в СДС сметнали, че номинацията на Сталийски е един от поредните загадъчни, но далновидни ходове на Ахмед Доган. Самият Сталийски, който прижеве се определяше като потомствен и убеден националист също останал изненадан от номинацията и дори попитал съпартийците си дали не е станала някаква грешка. След това обаче без много да му мисли приел министерския пост и се обадил в централата на ДПС, за да поиска среща с ръководството на партията, която е решила да го издигне за министър. На следващия ден шефовете на ДПС отново се събрали, за да се срещнат с бъдещия си министър. Сталийски дошъл точно навреме за срещата, а Доган и хората му, които чакали да видят Слатински го посрещнали с конфузно мълчание и леко объркани. Бъдещият министър обаче не се уплашил много и изложил намеренията си за реформи в отбраната, които бил измислил предната вечер. Той горещо благодарил за номинацията и изразил надежда, че ще оправдае очакванията на ДПС.

Когато Сталийски излязъл от залата, в която се провеждало заседанието на ръководството на ДПС, Ахмед Доган се обърнал към тогавашния си заместник Осман Октай с думите: „Кой беше този?“ „Ами, Сталийски“ - отговорил Октай, който в този момент разбрал каква грешка е станала. След кратко мълчание и в очакване Доган да се ядоса Октай попитал: „А сега, какво ще правим?“ „Ами какво ще правим, ще го правим министър“, отсякъл Доган и погледнал към колегите си, за да разбере дали има против. Разбира се нямало такива и на 20 май 1992 г. Александър Сталийски бил избран за министър на отбраната с гласовете на СДС, ДПС и дори на 27 депутати от БСП, които харесали кандидатурата му. Въпреки силната подкрепа за кандидатурата си Сталийски остана министър само няколко месеца, защото на 30 декември 1992 г., БСП и ДПС гласуваха недоверие на правителството на Филип Димитров и първият син премиер беше принуден да подаде оставка.

Въпреки, че става министър случайно Александър Сталийски не е случаен човек. Той е син на правосъдния министър в правителството на Иван Багрянов, който също се казва Александър Сталийски. Правителството на Багрянов е съставено няколко месеца преди 9 септември 1944 г., а след комунистическия преврат всички негови членове са избити от Народния съд. Бащата на Сталийски бил един от елитните столични юристи, знаел 5 езика, но имал откровено фашистки убеждения. Той е автор на книгата "Фашисткото учение за държавата", а през 30-те години на XX век става основател и лидер на фашистка организация.

Самият Сталийски влиза в политиката 19-годишен след като баща му е осъден от Народния съд. През 1946 г. той става член на Демократическата партия, която е разтурена една година по-късно. Заради политическата кариера на баща си и членството си в Демократическата партия в първите години на комунизма Сталийски лежи в затвора. Тамо обаче той е вербуван от Държавна сигурност, като през 2001 г. Комисията по досиетата оглавявана от Методи Андреев оповести сътрудничеството му. Според решението на комисията Сталийски е бил агент на ДС по линия на осъдените от Народния съд от края на 1947 до началото на 1955 г. с псевдоним Страшимиров.

Интересен факт около бившия военен министър в първото демократично правителство е роднинската му връзка с диктатора-сталинист Вълко Червенков, който е втори братовчед на майка му и съпругата на дългогодишния сътрудник на ДС, а след това академик и депутат от БСП Владимир Топенчаров. Приживе Сталийски не криеше тези свои роднински връзки и дори в адвокатската си кантора на ул. „Веслец“ в София, върху бюрото си, държеше снимка на съпругата на Топенчаров, която е негова леля. По думите му тя го е спасила от смърт и благодарение на връзките си с управляващите кръгове на комунистическата партия е помогнала за излизането му от затвора. След това Топенчарова го върнала в университета, където Сталийски довършил юридическото си образование.

Докато беше депутат от СДС Сталийски държеше дълги аонтикомунистически речи от трибуната на Народното събрание. Веднъж от там той се провикна, че бивш негър и бивш комунист няма. В същото време обаче публично признаваше, че като ученик е делил един чин с бащата на Сергей Станишев Димитър Станишев, който през годините на комунизма се издига до член на най-висшия орган на БКП Политбюро. Когато преди 9 септември Димитър бягал от училище, за да се занимава с антидържавни дела Сталийски му пазел гърба. По-късно, по времето на комунизма, Станишев му се отблагодарява. Именно той му намира работа като адвокат в Чепеларе, след като Сталийски за пореден път е бил съкратен от работа.

В едно от интервютата си Сталийски казва по адрес на Станишев: “Той беше един честен и почтен човек, когото много обичам”.

Докато е депутат от СДС Сталийски не крие приятелските си отношение и с видни политици от БСП. Той нарича свои приятели бившия премиер Андрей Луканов и бишия вътрешен министър Николай Добрев. Публично споделя и за добрите си отношения с Иван Костов, а в интервю за в. „Сега“ от 2000 г. казва: „Иван е честен и почтен човек. Това са дивотии с къщи. Идете у тях, ще видите от задния двор. Тъст му седи и пасе овце. Той има над 100 овце. Когато Иван беше във Велико народно събрание, не можеше две думи на кръст да каже. Можеше само да прави бюджет. Сега израсна много. Аз предвиждах, че той ще се развива. И наистина показа, че може да прави партия и политика“.

След като през 1994 г. мандатът на 36-ото Народно събрание свършва Александър Сталийски остава извън политиката и се връща към адвокатската си професия. Той продължава да работи до смъртта си през 2004 г., когато умира на 79-годишна възраст. Приживе в интервю той споделя, че единственото, от което се е поучил синът му Александър Сталийски - младши, е да не се докосва до политика. Днес тази констатация на Сталийски-старши не е валидна, защото Александър-младши е един от най-приближените бизнесмени на премиера Борисов и е сочен като шеф на влиятелния кръг „Котараците“. Той е председател на федерацията по културизъм и е един от редовните партньори на премиера в картите и футбола.

Д-р Александър Пепеляков
glasove.com