Стефан Джамбазов: Призракът "лични данни"

Избрано 24.02.2012 19:57

Един призрак броди из България – призракът на личните данни. И под неговото наметало се скриват доста безобразия. Че защитата на личните данни е част от демокрацията е безспорно, но не и когато е щит срещу прозрачността в обществото.

Точно защитата на личните данни е мотивът, с който бившият вицепрезидент Ангел Марин отказва да съобщи имената на помилваните. Какво се получава – когато един човек е осъден – името му е публично, но когато е помилван – лични данни. Въпреки че по време на двучасовата напоителна, логорейна и поучително-назидателна пресконференция на бившата президентска двойка, Марин се изпусна и изтърва няколко имена. Оказа се обаче, че най-малко едното не е вярно, поне по отношение на приписваното ходатайство на Яне Янев за него. В крайна сметка парламентарната комисия, която лидерът на РЗС оглавява, трябва да намери начин да огласи всички факти и имена за помилванията и опрощаванията, въпреки воплите на Георги Първанов за някакъв "пост импийчмънт".

С формулировката "лични данни" бившият вече изпълнителен директор на Агенцията по вписванията Виолета Николова дълго време отказваше на БГНЕС да съобщи размера на своите бонуси, които в крайна сметка се оказаха доста по-големи от предполагаемите. Пак бонуси, които не били бонуси, пък взеха главата на управителя на НЗОК д-р Нели Нешева. Заговори се за бонуси и в други министерства – здравното и земеделското. И в крайна сметка за нужда от някаква регламентация, която да не обвързва допълнителното материално стимулиране с такси, глоби или пък с незаети щатове. Но и с това, че данъкоплатецът трябва да има право да знае за какво и при кого отиват неговите пари.

Ако общественият интерес изисква информация за бонусите на чиновниците, администраторът, т.е. министерството или институция, има свобода да прецени дали да я предостави. Това каза председателят на Комисията за защита на личните данни Венета Шопова. Парите, които получават чиновниците, са лични данни те са от т. нар. категория "икономическа идентичност". "Лични данни не са само трите имена, ЕГН-то и адресът, а има и много други, които в съвкупност с останалите пряко ни индивидуализират - дават една представа за нашата личност – такива са например заплатата или бонусът. И за министъра, и за младшия експерт това са лични данни", обясни председателката на КЗЛД, която следи за защитата им. Шопова посочи обаче, че Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД) прави разделение и в КЗЛД са имали запитвания и жалби точно по тези въпроси.

Българинът е много чувствителен за това какво получават държавните жени и мъже. И това не е само обикновено любопитство и сеирджилък, а стремеж към справедливост. Е, в психологията на българина има и елемент на завист и неслучайно държавната служба е била най-висша цел на народа от Освобождението до наши дни. Примери в литературата и не само там – много. А колкото до защитата на личните ни данни – достатъчно е да си спомним къде искат нашето ЕГН – в банки, хотели, за съда не говорим, дори и при влизане в различни учреждения. Искат го и мобилните оператори, както и различните фирми за битово потребление. Къде остава защитата – в съвестта на съответния служител?!

В крайна сметка темата за бонусите доведе до още една важна обществена тема – за цената на лекарствата. Появиха се предположения за прокарване на интереси на фармацевтични фирми от страна на заместник-министъра на здравеопазването Гергана Павлова. После пък се разбра, че била уволнена, защото не обяснила цената на лекарствата. Здравният министър Стефан Константинов пък се изпусна, че една от причините за тези високи цени на лекарствата била и високото ДДС, което е 20%. Само 2 държави в ЕС имат толкова високо ДДС върху лекарствата – Дания и Исландия, каза той и засегна една тема табу за управляващите – за диференцираната ставка на ДДС – болка и на книгоиздателите от дълги години.

Председателят на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова веднага го репликира: "ДДС-то е основният приходоизточник. Ако ние тръгнем да намаляваме ставките на ДДС на една или друга стока, означава, че трябва да търсим компенсиране на приходите от други данъци. Приходите в бюджета трябва да се гарантират и те се гарантират от данъци. Различните ставки на ДДС за съжаление водят до неравнопоставеност на различните браншове, до изкривявания. Ние имаме един такъв пример с туризма. Какъв беше резултатът от това - понижаване на цената на туристическата услуга, развитие на туристическия бранш в подходяща посока? Всички ние знаем резултата. Аз категорично смятам, че намаляването на ДДС в една или друга стока в никакъв случай не водят до намаляването на цената за потребителите и не смятам, че това е правилният път", каза тя.

Докато вървяха всички тези дебати в обществото по теми, предизвикани и от действията на премиера Борисов с освобожденията и оставките – дали с инструкция към парламентарната група или по собствено усмотрение, ТОЙ не се появи по медиите. Не отговори дори на нападките на експрезидента Първанов, който се изживяваше като Рицар на светлия образ с червен партиен плащ в борба с Чудовището. В това време Бойко Борисов се спускаше със ски в бял екип по пистите на Банско високо над градските мъгли и партийните боричкания. /БГНЕС



---------

Стефан Джамбазов е журналист и режисьор – документалист. Работил е като журналист в БНР, вестник "Демокрация", Инфорадио, РФИ – България. Има над 30 документални филма, повечето авторски, реализирани в СТФ "Екран" и Студия "Време". В момента е редактор на отдел вътрешна информация в БГНЕС. /БГНЕС

CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911