Еврейският музей е общински музей и така е и наименованието му Еврейски музей на община Виена, той се финансира от нея, не от еврейската общност, която едва ли би имала възможност да го издържа, предаде специалният пратеник на БГНЕС в австрийската столица Зелма Алмалех.

"Когато се разглежда музея в различните му секции винаги се сблъсквате неминуемо с Холокоста, но това не е музей на Холокоста, а Еврейски музей. Във всички области, представящи еврейския живот винаги присъства Шоа /Холокоста/, но от различни аспекти, няма как да бъде различно . Не може да изложим всички експонати, които имаме в музея, но искаме публиката да ги види, да има достъп до неговите богати фондове, но затова има интернет и на страницата на музея може да се прочете и види всичко, включително и на видеофилмчета. Но, за да видите и да се запознаете с всичко ще ви трябват два дни… "споделя говорителят на директора на музея Даниела Спера д-р Алфред Щалцер.

Преди 1938 година еврейската общност е имала музей, бил е основан през 1896 година като първият еврейски музей в света, но след Втората световна война доста години са минали, докато се изгради и възстанови еврейски музей. В средата на 60-те години на миналия век еврейската общност се опитва да създаде музей, но е не имала финансовите средства да реализира това начинание.

Много се гордеем, че имаме една от най-големите колекции на култови предмети в Европа, наред с Прага сме с най-големите фондове. Трудно е да кажа колко са експонатите, защото заедно с предметите имаме и библиотека. Тя е научна библиотека и има ръкописи от 17-век до днес, около 100 хиляди тома.

В музея има много колекции – на израелтянската общност, но има и частни колекции, които са тук, като например тази на полския евреин Макс Бергер. Той е единствен от цялото си семейство, който преживява Холокоста, част от семейството му е унищожено в Аушвиц, други в Биркенау и в други нацистки лагери. След Втората световна война той е дошъл във Виена и като спомен за своето семейство започва да следва еврейско изкуство. Той прави изложба в историческия музей на община Виена през 1988 година и тогава се решава отново в столицата на Австрия да се изгради Еврейски музей. Второто обстоятелство да се изгради такъв музей е политическо – тогава има сериозна дискусия около кандидатурата на Курт Валдхайм за президент на Австрия, след като е бил Генерален секретар на ООН, тъй като се оказа, че той има нацистко минало като младеж. Тогавашният кмет на Виена Хелмут Циг казва: "Ще поставим политически знак срещу тази кандидатура и ще изградим Еврейски музей за възпоменание.", разказва историята на музея д-р Щалцер. Макс Бергер починал още, докато траела изложбата през 1988 година и община Виена откупва голяма част от колекцията му като учредителен фонд за бъдещия музей. Останалата част от колекцията му от произведения на изкуството остават на неговата вдовица, която почина през 2009 година, но по завещание след смъртта й те бяха дарени на музея. Другите експонати са на еврейската общност отпреди 1938 година, голяма част от тях са били съхранени и върнати след войната и са тук в музея за постоянната му експозиция. Много от тези предмети са извадени от горящата синагога през ноември 1938 година и върху тях има щети, обгаряния. Ние съзнателно не ги реставрираме, за да покажем какво се е случило тогава и да обърнем внимание на посетителя, че това е също един аспект на Шоа. Показваме ги с акцент – да се види къде в Европа е имало еврейски общности, независимо дали ешкенази или сефаради /евреите, които са населявали Испания и след изгонването им от краля 1492 г. се заселват по Средиземноморието и Балканите като говоря ладино или шпаньолски, сленг на испанския език – бел.авт./.

75% от посетителите на музея са не евреи, има години, в които са идвали по 100 000 посетители, но с новото оформление на музея и с амбицията на новия директор още повече ще нарасне посещението. Имаме много широка образователна програма за училищата, преди всичко образователна програма. Учениците идват в музея безплатно и всяка година го посещават около 40 хиляди, допълва д-р Щалцер.

Винаги има хора от вчера, но няма демонстриран антисемитизъм, но има някакви малки групи, които действат скрито или да замърсят в някое гробище надгробната плоча. Но това са големи изключения. Има абсолютна законова забрана да се носят нацистки символи, в Австрия има и закон срещу евентуалното възвръщане на нацистка дейност. Носенето на нацистки символи, нацистката пропаганда подлежат на наказателна отговорност. Антисемитизмът днес е част от расистки действия, които в Австрия са забранени със закон и затова се носи наказателна отговорност, казва експертът в отговор на въпроса дали в страната могат да се видят младежи с нацистки знаци и с расистко поведение..

Във всеки район на Виена е имало синагоги, много от тях вече не съществуват. Във втори район има и голямо еврейско гробище, което не е достъпно, защото по време на Втората световна война това е било мястото, където са се снабдявали с вода, за да потушават пожарите от бомбардировките. За възстановяването му са необходими много средства, които еврейската общност няма, толкова средства не може да си позволи и Виенската община и трябва това да се реши на държавническо ниво, преплита забележителностите на музея с историята на града д-р Щалцер.

Старият Еврейски музей е затворен 1938 година, когато идват нацистите. Той е бил финансиран навремето от водещи еврейски семейства и е бил преди всичко ориентиран към история и етнография.

Много от експонатите в музея са дарения, включително и от други провинции, не само от Виена и се опитваме да покажем живота на евреите не само в столицата, но и Залцбург, в един малък град в Долна Австрия Цветел и на много други места. Една от най-интересните колекции е тази на Мартин Шлаф, който е финансист, когато е открит музеят, той я е подарил. Експонатите са на антисемитска тема – фигурите са възникнали преди всичко през 19-век, някои са по-стари. Те са били в услуга на антисемитски предразсъдъци – на търговци, на лихвари, доста обидни са особено бастуните с дръжки - еврейски физиономии. Ние сме ги обърнали обратно, те са към огледало и когато ги загледате ще видите и себе заедно с тях в огледалото. Ние много стриктно контролираме тази колекция, когато искат да бъде изложена някъде другаде, искаме да знаем за какви цели ще бъде използвана, подчертава той една от реалните страни на еврейската история.

През 1988 година е взето решението да се изгради този музей във Виена, през 1989 г. е подписан документа за създаването му, през 1990 г. създадохме един умален вариант на музея, за да се види какво ще представлява той в едно от помещенията на еврейската общност. На 18 ноември 1993 година се откри този музей. Самата сграда е дворец от 18-век, като има основи и дори от 16-ти – 17-ти век. Тук е имало женски манастир и затова улицата е Доротея щрасе, след като е бил съборен на времето манастирът е построен дворецът. Днес този дворец се нарича "Пале Ескелес". Това са били еврейски банкери, които са купили двореца от съветник на Мария-Терезия. Те никога не са живели в двореца, само са го притежавали, продали са го след това на един унгарски аристократ и тогава фасадата е преустроена така, каквато е сега. Тази фамилия обедняват, много от тях умират и сградата се продава на един галерист Митке и става известна като галерия "Митке" в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Тази галерия е била много прочута във Виена, защото в нея за първи път е излагано модерно изкуство. Един от ръководителите й е бил един много известен живописец Кал Мол. В тази галерия за първи път в Австрия е изложена картина на Пикасо. По време на кризата в края на 20-те и началото на 30-те години галерията се затваря. Тогава го купува държавата и става част тържище Доротеум, но е използван за изкуство, правили са се търгове преди всичко за изобразително изкуство, като преди това творбите са се излагали тук, се връща отново към историята музея Щацлер. Така е било до 90-те години на миналия век. Стоял е кратко време празен, като сградата е била модернизирана и предпоставките тук да стане музей са били много добри. Австрийските политици много държаха да се създаде еврейски музей и бързаха сградата да бъде подготвена за това. Даниел Спера, новата директорка на музея, която е от началото на 2011 г. е много амбицирана експозициите да бъдат в по-привлекателна форма. Тя беше от водещите журналисти на обществената телевизия на Австрия ORD и отлично знае какво иска да направи. И аз знам за какво става дума, защото аз отговарям за музея, аз съм говорител на директорката, споделя Алфред Щацлер.

Специална зала в музея е за младите хора – тук идват деца от училищата от различни класове. Имаме педагогически отдел в музея с двама специалисти и персонал, който е обучен, обикновено това са студенти, които учат юдаистика, история, които правят обиколка на музея с деца и възрастни. Предлагаме голям брой различни програми, които са за различните възрасти. В австрийския учебен план за училищата присъства еврейска история, както и последните политически събития. Много учители се възползват и водят учениците нагледно да им покажат. Помещението е ориентирано и за по-малки деца, но програмата е такава, че и за възрастните е много интересна. Тук е описан еврейския жизнен цикъл – от обрязването, бар-мицва /когато момчетата навършат 13 години, а момичета 12 – бел. авт./, сватбата, шабат и други ритуали. Тази информация се представя под формата на диалог между двама младежи на език, съобразен с възрастта на посетителите, обясняват традицията или ритуала.

В залата има поне две събития в седмицата – концерти, четения, веднъж в седмицата е срещата на еврейския филмов клуб, използва се и за изложби. В музея има постоянна експозиция, но винаги се правят и гостуващи изложби. Постоянна ни експозиция е в три части – едната е за еврейска история и традиция, втората е тази, която показва еврейския жизнен цикъл и третата се занимава с духовна култура на евреите. За нас е много важно да държим будна паметта – не само в първото и второ поколение след Холокоста, след войната, защото за третото и следващи вече поколения е голяма дистанцията във времето. Например, през май т.г ще проведем голям международен симпозиум и ще поканим учени от цял свят по музейно дело, за да обсъждаме новостите в тази област, обяснява експертът.

В момента в музея има голяма изложба, посветена еврейската традиция в Холивуд, защото много евреи от Източна Европа са се изселили в САЩ, открили киното и са станали филмови продуценти.

В Австрия евреи е имало преди всичко в науката, в музиката, в литературата Кафка Фройд, Малер, Шонберг Стефан Цвайг, да не забравяме, че във Виена е работил като журналист създателят на новата Израелска държава Теодор Херцел. Неговата книга "Еврейската държава" излиза на 14 февруари 1896 г. на немски език едновременно в Берлин и Виена, полагайки теоретично основите, т.е, фундамента на ционизма, което всъщност е. програма за създаване на еврейска държава, твърдейки, че нейното създаване е реалистично и жизнено необходимо, почти 2000 години след падането под Римско владичество и разпръскването на евреите по света, припомня ученият. Но да се върнем към киното - Били Уйадлър е роден в 8 район на Виена, Фред Цинеман, режисьор на филма "Джулия" с три оскара от 1977г. по сценарий на Лилиян Хелман с участието на Ванеса Редгрейв и Джейн Фонда. Евреите са хора на писмото и присъствието им сред именитите писатели на Австрия е много осезателно. В тази зала през пролетта предстои голяма изложба еврейско изкуство от цял свят, а през есента ще покажем експозиция на еврейки – фотографки. Във филиала на музея на Юденплац също има изложбена зала, където непрекъснато правим различни изложби. В момента там има инсталация на една млада художничка, еврейка, а през март ще покажем Анди Уархол с неговите "Еврейски портрети", през есента планираме фотографска изложба за еврейския днешен живот във Виена. Тази изложба ще си кореспондира с една голяма изложба, която имахме при откриването на музея преди 12 години на фотографа Хари Вева, който междувременно почина и Даниел Спера, нашата директорка даде идеята да се вземат тези снимки – това беше еврейският живот във Виена преди 12 години и до тях да бъдат снимките на млад фотограф, за да се види как за това време се е развил живота на евреите и тяхната общност в нашия град. Всяка година правим 5-6 нови непостоянни изложби, което да стимулира публиката да идва по-често в Еврейския музей.

Навремето Еди Визентал пише на Стивън Спилбърг, че изключително много е харесал "Списъкът на Шиндлер" и като отговор знаменитият режисьор отговаря, както и се случва, че европейската премиера на филма ще е във Виена. В сегашната експозиция присъства един от червените килими, по който са минали участниците, както и три оригинални статуетки на наградата. От тези филми в изложбата се показват 3-4 минутни ключови сцени, които са станали и емблематични в историята на киното.

Съвместният живот между различните етнически и религиозни общности върви нормално, той става критичен, когато се намесят политиците, убеден е Алфред Щалцер. Винаги политиците използват конфликтите, за да получат привилегии и предимство – в моето семейство има представители на всякакви религии евреи, християни – католици и протестанти, мюсюлмани. Много зависи от социалния слой, от образователното ниво. Но в крайна сметка бъдещето е на културно-етническото разнообразие. /БГНЕС