Набира сила глобален протестен отпор срещу международното споразумение ACTA.

То е било ратифицирано на ниво посланици на страните членки на ЕС по време на специална церемония в японската столица Токио на 26 януари.

Официално съобщение за споразумението има и на сайта на японското външно министерство, от което става ясно, че и българската страна фигурира измежду 22-те, които са подписали документа. Официално съобщение за това от Външно министерство обаче все още няма. Очакваме информация с подробности около включването ни в споразумението.

ACTA или Anti-Counterfeiting Trade Agreement предвижда налагането на драконовски ограничения в световната мрежа, които имат потенциал да ликвидират напълно свободното споделяне на информация в нея, пише caldata.com.

ACTA е със съдържание, което е сходно с двата американски проектозакона SOPA и PIPA, които срещнаха яростна съпротива от видни компании от технологичната индустрия и най-вероятно няма да минат пред Сената.

Началото на ACTA беше поставено през 2006 година по инициатива на САЩ и Япония. През същата година в обсъжданията около съдържанието на споразумението се включиха и някои европейски държави. Подготовката на инициативата още от началото е била свързана със секретност и закрити преговори между различните страни.

ACTA все още не е в сила, тъй като се нуждае от ратификацията на Европейския парламент. Това трябва да стане през това лято.

Ако споразумението бъде прието, ще се постави под въпрос съществуването на сайтове с генерирано от потребителите съдържание, тъй като собствениците им ще носят наказателна отговорност дори за данни, които не са качени от тях.

Най-засегнати ще бъдат форумите; сайтовете, позволяващи потребителски коментари; видеопорталите и безплатните хостинги за файлове. Международното споразумение ще даде на държавните власти повече инструменти за натиск върху доставчиците на интернет, които със сила ще бъдат принуждавани да ограничават достъпа до определени ресурси, за които се смята, че нарушават нечии авторски права.

Като част от негодуването срещу споразумението в интернет вече се появи и специален сайт - stopacta.info. Основният проблем на това споразумение е, че преговорите се осъществяват тайно.

Данни от документите около него показват, че основната цел на договора е подписалите го страни да приложат политики срещу споделянето на файлове.

В AntiACTA сайта са поместени и мнения на несъгласни със споразумението. Интелектуалната собственост трябва да бъде защитена, но не трябва да бъде поставяна над индивидуалните права на поверителност и защита на данните, пише Питър Хустин от Европейския орган за защита на данните EDPS.

Наой-сериозни за момента са протестите в Полша, където вече втори ден се организират митинги срещу подписването на ACTA. /News.bg