Коментар в “ДНЕС+” под новинарски материал, озаглавен „Борисов потресен от броя на доносниците в църквата“, показва и една малко коментирана (и вероятно малко позната) страна на проблема с досиетата в Българската православна църква. Коментарът е от неизвестен читател, но показва доста добро познаване на църковната проблематика и си заслужава да се прочете.

„Тези, които са работили за защита на интересите на нашата Църква срещу действия на Църквата на Гърция, не са никакви доносници, а патриоти. Същото се отнася и за тези, които са работили за укрепване на българските църкви в Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия. Защо свещениците от така наречената Македонска православна Църква, работили за тайните служби на Република Македония за насаждане на македонизма в Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия, да са герои, а нашите - доносници. Налице е ниско национално самочувствие, липса на стратегическо мислене, махленщина и пр.
Нашият министър-председател дори не се и опита да направи някакво разграничение !
Излиза, че България е много лесна територия за външно влияние във всички области ! Искам да попитам "прогресивната" българска журналистика и политиците в България дали ръководството на Гръцката православна Църква ще извади на показ имената на свещениците, които са работили за гръцките стрратегически интереси в православния свят, в т. ч. в България, Република Македония, Албания и пр. Знае ли премиерът, че понастоящем глава на Албанската православна Църква е проф. Анастас Янулатос - етнически грък, професор от Атинския факултет. Някой смята ли го в Гърция за доносник !
Срам ме е за голяма част от българите ! Слабостите на българския народ,междуособните борби и чуждопоклонничеството му са забелязани още преди време от Кръсте Мисирков - един от първите идеолози на македонизма, автор на книгата "За македонцките работи". /с ц в оригинала/ Констатациите на Мисирков му дават едно от основанията за отделянето на "македонците" от българите.
В Министерския съвет дали четат историческа литература ?
За помията срещу българските свещеници, аферим на българските политици и журналистите ! Аферим, бе кьопоолар !!!!!“

Ако започнем отзад- напред вероятно има много истина и в обвиненията и в горчивината, с която се обвиняват журналистите и политиците. Съвсем на скоро, покрай изцепката с пържолите, общественото мнение в страната се убеди от първа ръка колко точно е умствения багаж и възпитанието на самия премиер Борисов. Сигурно и журналистите (както всички хора на този грешен свят) са грешни.
Да познаваш из основи Библията, историята на религиите и не на последно място да си вярващ християнин – всичко това съвсем не е лесно.

Да! Факт е, че гръцката православна църква освен завидна имперска традиция има и покритие за тези свои амбиции. Под гръцко православие трябва да разбираме не само базираните в самата Гърция синодални старци, но и тези в Истанбул при Вселенския патриарх, както и вековната мрежа от контакти, традиции и връзки, пронизващи Близкия Изток и Светите места, и включваща даже Египет. Тази мрежа не бяха в състояние да разрушат нито арабите, нито турците и тя си съществува през различните епохи след края на Византия.

За борбите на българите през Възраждането е писано много.
Част от тези борби минава именно през еманципацията на БПЦ от Цариградската гръцка патриаршия и най-великите ни възрожденци са били част от тази духовна революция.
Тази битка продължава до ден днешен най-вече на територията на днешна Македония, и както е посочено в коментара, в Албания, а защо не и навсякъде на Балканите?
И един глобален пример – гърците винаги тактично са прикривали (не винаги успешно) насмешката и презрението си към претенциите на Москва за „Третия Рим“. И още един пример – т.нар. монашески „битки“ за контрола върху различните светини в Света гора и по Светите места рядко избухват без гръцка намеса. Много рядко!
В миналото историците са били по-прями и са наричали нещата със собствените имена – вместо „гръцка намеса“ са използвали термина „гръцки интриги“.

Къде тук е мястото на съвременните български синодални старци?
Ако някой от тях е бил носител на възрожденски дух и се е борил срещу фанариотите по някакъв начин, това е похвално.
Поне докато не си зададем въпроса – в името на тази борба необходимо ли е било да станеш агент на ДС?
Че някои от тях са били агенти, не на една, а на две служби на комунистическата, атеистична, тоталитарна държавна машина в България. И като по правило на най-гадните – 1 и 6 отдел.

И какви толкова големи успехи са постигнати в тези битки с великогръцките шовинисти са постигнати?

Като че ли най-нагледен пример е историята на Хилендарския манастир в Света гора. От XVII до XIX век (включително) манастирът е бил изцяло български. Става сръбски едва през 1902 г. През 1998 г. на честването на 800 годишнината от основаването му единственият период от манастирската история, който умишлено беше подценяван, беше именно българския. Въпреки че Хилендар още пази духът на Паисий, Софроний Врачански, Матей Преображенски, Иларион Макариополски и т.н.

Това ли ви беше борбата, другари църковни отци?
И да е имало такава, не е известно някой от вас да се е опарил.
А, че никой не е изгорял на кладата на българското мъченичество, това е очевидно.

По-страшно е друго!
В последните 20 години емблематични български владици открито си позволяват да толерират същата тази комунистическа върхушка, заради която днес се червят.
Цяло чудо е (потвърждаващо искрената ни вяра в съществуването на Бог), че Кирил Варненски все още не е направил архонт от другаря Кирил Йорданов!

За жалост така е почти навсякъде!
Всички (големи или малки) градове в България, в които има наложено пряко олигархично управление от комунистическо – мафиотски тип задължително са „благословени“ от съответния „български“ митрополит.
Това ли ви е ВЯРАТА, другари синодални старци?

За някои от вас това може и да е Пътят!
Но за повечето нормални хора в България това не е нито Истината, нито Живота!
Бог да пази България!
Антон Луков