Сега са най-напрегнатите дни на очакване на раждането на Исус Христос. През тези дни трябва да сме максимално съсредоточени да усещаме духа на празника, защото често се разсейваме в приготвяне на подаръци, на трапези, на пуйки, заявява писателката и драматург Теодора Димова в интервю за БГНЕС.

Тези външни признаци на празника поглъщат повече нашето внимание, отколкото същността. А тя е тази, че днес се ражда Спасителят, невидимият става видим. Извършва се най-голямото действие на божествения план. Това е същността на празника, казва Димова.

По повод скандалите напоследък с луксозни коли на архиереи или пък с несъгласието да бъдат отворени досиета от ДС на свещениците, писателката казва: "Случващото се през последните седмици не може да помрачи празника, а висшите етажи в църковната власт, защото наблюдаваме разкъсване между божия народ и църквата. Причините за това са много дълбоки, не само тоталитарният режим, но и последните 20 години, в които чакахме църквата да ни приласкае, да излезе напред, а се случи този разкол, който вътрешно я отслаби. Той беше предизвикан от Държавна сигурност, беше нарочно направен и сега има това разкъсване между висшия клир и божия народ, между висшия клир и човечеството".

"Много е трудно да се говори за църквата, защото от една страна тя изисква от нас смирение, но то не предполага овчедушие и раболепие. Това, което виждаме, трябва ясно да го изразяваме, а то е поведение, което при някои епископи е скандално. Не само, че противоречи на каноните на Българската православна църква, но то противоречи изобщо на най-елементарния морал и възпитание на един човек. Този лукс, с който се огражда висшият клир, разкошът, в който живее на фона на бедността, която е в България, е изключително отблъскващ. Отблъскващо е похвалването на митрополит Кирил с тази кола, независимо колко струва. Пред тези неща не можем да мълчим. Раздаването на архонтските титли е абсолютно противоканонично. А ето, че една мутра се произведе в архонт от митрополит Галактион. Този архонт с прякора Чомбе може би ще бъде член на епархийския съвет и може ще избира бъдещия патриарх. Тази верига между бизнеса и висшия клир става крайно опасна.

Когато стане дума за досиета ние сме като мишки в ултразвук, облъчени с тези досиета. На фона на това което се случва, на безобразията във висшите етажи на властта, досието не изглежда толкова страшно. Кой вече се вълнува, че някой е сътрудник на Държавна сигурност, след като действащият президент е сътрудник на Държавна сигурност. Като че ли това да си бил доносник изгуби каквато и да е обвиняемост. Като че ли то не е престъпление, а е в реда на нещата. Това снишаване и объркване на ценностите е катастрофално за обществото", казва Теодора Димова.

И продължава: "Моите наблюдения и по-скоро интуицията ми показват, че повече хора търсят и влизат в църквата. В големите градове има действащи християнски общности, събрани в един храм от един, двама или трима свещеници. Все повече хора се присъединяват към тези общности, защото всеки търси упора, всеки търси утеха. Истинската упора и утеха не могат да бъдат намерени извън църквата.

Вярата за мен лично е пътят. Аз си мислех, че ако имахме една силна църква, приласкаваща църква, нормална църква, която да създава своята общност, самото ни общество щеше да бъде на съвсем друго ниво. Ние нямаме чувство за общност, всеки е за себе си, самотен и сам. Не можем да се обединим около никаква кауза просто защото не познаваме какво е съборност и какво е църковност, а църквата е точно това – събрание на много хора в името на Христос.

Мисля, че ценностната система се е срутила, нямаме ценностна система. Детската агресия, която за съжаление продължава и е навсякъде по света, не ни накара да се стреснем за тези деца. Нашата вина пред това поколение е огромна, защото тяхната агресия е израз на нашата немощ да се справим. Ние предаваме тези наши механизми на тях.

Аз съм оптимист именно с това, което наблюдавам. Това че хората се преситиха от липсата на смисъл, от безсмислието, от опростачването, от чалгата, от липсата на наказуемост, от безхаберието и търсят действителните стойности. За това прииждат млади, нормални и работещи хора в църквата. Този спокоен разговор между свещенството и хората ме изпълва с оптимизъм", казва писателката.

Теодора Димова е писател и драматург, дъщеря на известния български писател - класик Димитър Димов. Завършила е английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Първата й пиеса "Фюри" печели през 1987 г. награда на конкурс в БНР. Следват пиесите "Стая № 48", "Ерикепайос", "Калвадос, приятелю", "Игрила", "Платото", "Неда и кучетата", "Кучката", "Змийско мляко", "Любовници" и "Невидимите пътища на прошката". Автор е на романите "Емине", "Майките" и "Адриана". Последната засега книга на Теодора Димова е "Марма, Мариам" (изд. "Сиела"). В книгата се говори за това, как един съвременен човек се приближава към Евангелските събития и ги изживява, и ги предава на другите. Става дума за това, колко е труден този път, колко е неблагодарен в началото и каква утеха носи накрая… /БГНЕС