Сбъднатият сън на Оруел

Избрано 02.12.2011 10:32

Очевидно е, че в морската столица синдикалните протести са мижави. Защо?
По-удобният отговор на този въпрос винаги може да се потърси в някаква “естествена” слабост на КНСБ и КТ “Подкрепа” във Варна. Винаги ще се намерят и такива, които да сдъвчат дежурната дъвка за това, какви византийци са варненци и как не им се пука за никакви каузи, даже и да се отнася за собствените им интереси.
Има, разбира се, и друго обяснение на процесите (по-скоро на липсата на такива).
Хората край морето не живеят в друга държава. Те не са по-различни от всички останали българи.
Просто властовият капан тук е много по-всеобхватен и безогледен!

И във Варна и в Бургас има предприятия, които ако стачкуват само седмица и ще поставят всяко едно правителство на колене.
Координирана синдикална атака от двете пристанища например, ще бъде смъртоносна заплаха за която и да е власт. Ако прибавим индустриалните гиганти в Девня и Нефтохим картината може да стане апокалиптична.

И все пак! Сякаш “невидима” ръка сдържа синдикалните протести точно там, където те биха били най-въздействащи.
Факт е, че огромна част от енергията на протестите във Варна и в Бургас бива разсейвана по незначителни странични канали само и само да не се стигне до обединена вълна в една единствена посока.

Изглежда дойде време за разплащане!?!
На практика моделът “Варна” си връща вересиите, като държи градът под похлупак. Преди месеци варненци се чудиха когато Бойко Борисов обяви, че ще подкрепи Кирил Йорданов за четвърти мандат. Днес вече никой не се чуди – всички ближат рани!
Вероятно мнозина са се питали и за това, което става в Бургас. Изсипани бяха десетки милиони държавни пари само и само да бъде… прекопиран едно към едно моделът “Варна”. В Бургас още не знаят (или не искат да знаят) каква ще е цената, която ще платят за внезапно изсипалото се изобилие на държавни милости…, но това е друга тема.

Към днешна дата далеч по–важно е (за кого?) стачките край морето да са под контрол.
За това е необходим ресурс. Невидим ресурс! Не с пушки и не с мускули. Даже и с пари не може да се купи това, което става.
Определението за същността на моделът “Варна” не веднъж е било цитирано в ДНЕС+.
И този път няма да се размине без него!

“Моделът “Варна” - Особено успешна олигархо-ченгеджииска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999 г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие. Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега!Краде се нагло,безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, ,финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия. Някой от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
На практика лицето на модела “Варна” Кирил Йорданов е недосегаем.Той вече е над групировката ТИМ и във Варна не съществува властови, икономически или силов ресурс съпоставим с неговия.
И въпреки всичко!Може да звучи парадоксално но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни.Те са по –скоро следствие.
Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни( често и противоположни на) от Евро-атлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация./bel4ev1959.blog.bg, 07.02.2010”

Именно управленската Купола не допуска каквато и да е различие, където и да е, в която и да е институция, фирма или бизнес.
Всичко и всички са под тотален контрол!

Ще кажете и все пак стачка има.
Нали и във Варна, и в Бургас се намериха ентусиасти, които да стачкуват?
Да, така е!
Там, където на никого не пречат, младите могат да лудуват колкото си искат.
Жестоката истина е, че синдикатите край морето не са слаби!
Просто някъде през годините по пътя на промените са загубили свободната си воля!
Днес, също като в сбъднат сън на Оруел, всеки край морето (не само в синдикатите) си знае мястото, но интересът на всички се диктува само от едно място!
Антон Луков