Топлото есенно слънце проблясва през листата на чинарите. На хоризонта се открояват величествени, покрити със сняг планини. По това време на деня половината град е излязъл "на движение" по Булеварда на свободата, хората седят по кафенетата или разглеждат витрините на бутиците. Бутиците се казват "Олимп", "Аземи" или "Лакост", пари в брой се теглят от банкоматите на банки с гръцки имена. А който вече е изчерпал овърдрафта по банковата си сметка, все пак може да изпие едно узо в местната таверна. Добре дошли в българския град Сандански!

Страна с лошо име

Който днес иска да потърси страната на гръцката душевност, лесно може да се озове в съседна България. Градове като Сандански отдавна вече са се възползвали от близостта с Гърция и процъфтяват още по-силно, откакто в южната съседка нещата поеха стремглаво надолу. Все повече гръцки инвеститори се осмеляват да се отправят към (според колективния им спомен) негостоприемната и ползваща се с лоша репутация страна, която с планините си Пирин и Родопите е така заплашително близо до бреговете на Македония и Тракия. Гърция и България - между двете държави някога преминаваше нещо като реката Рио Гранде: границата между Първия и Третия свят. В последно време обаче престижът май сменя адреса си.

"Гърците дълго време мислеха, че ние сме нещо като африканци", разказва с донякъде злобна усмивка Ивайло Карабельов. При това самите гърци били мързеливците. Сурова преценка от страна на човек, който печели парите си именно благодарение на гърците. Карабельов оглавява в областния Благоевград консултантската фирма "Всико", която помага на гръцките предприемачи да си извадят лицензи, да уреждат данъчните си дела и да набират сътрудници. "През последното полугодие работата ни чувствително се увеличи", казва Карабельов.

Няма нужда дълго да се търсят мотивите на бягащите от Гърция. Гръцкият работник припечелва 1 000 евро месечно, българският - 200. Данъците и социалните удръжки са малка част от онова, което сe плаща в Гърция под формата на данъци за изправената пред фалит държава и на вноски за празните социални каси. Клиентите на "Всико" отдавна вече не идват само от близкия Солун, а и от Атина. Съвсем наскоро най-големият гръцки производител на чорапи взе решението да премести производството си в България и връчи всички правомощия по уреждането на формалностите с българските власти на "Всико".

И замириса на двутактов двигател...

Захарин Хаджийски е шеф на благоевградската Общинска банка. Според него сега от Гърция пристигали вече "бизнесмени с по-високо качество в сравнение с допреди няколко години", констатира той благосклонно. Към представителите на средното съсловие от гръцката провинция Македония, които се тълпят по границата, той не проявява нищо повече от добронамерен интерес: "Те пристигат, носят пари, но градът отдавна вече не е зависим от тях", казва Хаджийски. В Благоевград все пак има два университета, единият от тях - американски, чиито студенти идват от Балканите или от бившия Съветски съюз. "Те харчат тук по 500 евро месечно", изчислява Захарин Хаджийски.

Сред студентите само малцина са гърци. "Те сега ходят в Румъния. Там е по-евтино, отколкото при нас", обяснява една доцентка. Промяната се усеща не само в студентското градче. Да, гърците още идвали да си пазаруват в България. Доколкото още имат пари. "Бизнесът наистина силно намаля", оплаква се Таня Динкова, на която преди 5 години й хрумнала идеята да изпише фирмената табела на бутика си "Олимп" с гръцки букви. В строителните и потребителските супермаркети по околовръстното шосе, пригодили се към клиентите отвъд границата, е безлюдно.

Когато през 1981 година Гърция става част от Обединена Европа, гърците дори не си помислят, че някой ден ще проявяват интерес към бедна България. Гърция е според тях е част от Запада, населявана от благородни елини. България е смятана за "16-та съветска република" с миризмата на двутактови двигатели с вътрешно горене и тютюн за дъвчене. Владеенето на български език е по-скоро недостатък, отколкото качество. При това общата граница е над 500 км - повече, отколкото с която и да е друга съседна страна.

Срам, завист, омраза

Но онова, което преди се е смятало за срамно, днес се оказва полезно - още повече, че познанията по английски език и от двете страни на границата не са сред най-добрите. "Мнозина сред по-възрастните от населените места по границата владеят български", разказва Таня от бутика "Олимп". Пристигнат ли предприемачи от Гърция, те често прибягват до услугите на български сезонни работници, научили гръцки по време на прибирането на плодовата реколта, обяснява пък консултантът по инвестициите Карабельов.

Но дали курсът на България ще продължи да се покачва с падането на гръцкия? Този процес няма да протече без чувство на срам, завист, а може би и омраза. "Винаги сме ходили на почивка на Халкидики", разказва 17-годишно момиче от София. "Сега вече не се чувстваме там добре дошли."

В Гърция е хубаво, в България е евтино. Тази удобна формула вече не е валидна. Граничният град Сандански вече прави реклама не само за бутиците. Тук е бил роден Спартак, робът-бунтовник от римлянско време. В центъра могат да бъдат разгледани величавите останки на стара християнска базилика. Недалеч оттук е и Рилският манастир - един от най-разкошните архитектурни паметници на православието. А Мелник, с причудливите си пясъчни пирамиди, притежава качества на европейска забележителност.

Дивият победител

За разлика от инвеститорите, повечето средностатистически гръцки граждани продължават да презират съседната страна. "Тук идват руснаци, германци, британци", казва Ваня Комова от бюрото по туризма в Сандански. "Гърците най-много да надникнат за малко през вратата с въпроса къде могат да обменят пари." Недвижимите имоти, които все още могат да се купят изгодно в България, примамват само малцина гърци. За разлика от британците, които купуват масово.

Значи ли това, че този път хепиендът ще бъде за бедния съсед България? Гърците, естествено, биха искали това да не е така. Или свободно интерпретирайки Хораций: "Покорената Гърция покорява дивия победител и популяризира изкуствата и науките сред селската му популация", пише римският поет преди 2000 години, описвайки подобна ситуация.
Н. Мапес-Нийдек /"Берлинер цайтунг"-Дойче веле