Библиотеките се нуждаят от системно финансиране и обновяването на техните фондове не може да е кампанийно, заяви Ели Попова, директор на изпълнителното бюро на Българската библиотечно-информационна асоциация.

Вече цял месец продължава Националната кампания за възраждане на българските библиотеки. Организаторите на кампанията настояват за спешно приемане на Стандарт за библиотечно-информационно обслужване за обществени и училищни библиотеки, съизмерим с международния и за незабавно подновяване на програмата на Министерството на културата за обновяване на библиотечните фондове. Стандартът се изработва в момента, но Министерството на културата все още не е готово с финансовата му обосновка. До този момент над 20 000 души са подкрепили с подписа си кампанията, а още 3000 са се включили в електронната петиция, качена в Интернет.

"Ние не противопоставяме печатната и електронната книга. Говорим за нови книги и възможностите на библиотеките да предоставят на читателите нови възможности. Иска ни се тази кампания да постави началото на нестихващ обществен дебат за проблемите на книгите и библиотеките в името на една просперираща държава", призна Ели Попова.

"Трябва да бъдем модерни библиотеки и в това се включва както информационно обслужване, така и компютрите, и онлайн услугите. Това със сигурност няма как са се случи със сегашните бюджети, тъй като основна част от парите продължават да отиват за заплати и за консумативи и поддържане на сградите", отбеляза зам.-директорът на Столична библиотека Спаска Тарандова.

Доц. Александър Кьосев от СУ "Св. Климент Охридски" е категоричен, че е мизерен процентът от БВП, който е отделен за култура. "Политиката на министър Рашидов можем да кажем, че има 2 приоритета – визуални изкуства и археология. Докато се опитва да направи руините туристическа атракция, превръща останалите елементи от културата в руини – литературата, библиотеките, музиката и т.н.", убеден е Кьосев.

Липсват книги за университетите в чужбина, в които се преподава български език, както и книги за културните ни центрове в чужбина, добави от своя страна писателят Георги Господинов.

Статистиката показва, че европеецът купува средно 11-12 книги годишно, а българинът средно 0,56. Европейските библиотеки се посещават от 60-70 % от населението, българските от 10 %. Във Финландия 90 % от населението е регистрирано в библиотеките, в България според данните от проучване от 2010 година поръчано от МОМН и "Асоциация Българска книга" този процент е 10%. Данните на изследването PISA показват, че над 50% от младите хора на България са номинално или функционално неграмотни, с което се нареждаме на предпоследно място в Европейския съюз.

През последните 20 години училищните библиотеки са намалели наполовина, а в останалите почти не влизат нови книги Според Манифеста на ЮНЕСКО и ИФЛА училищната библиотека е част от учебния процес и 5% от годишната издръжка на всеки ученик трябва да постъпва в нея. Това е записано в отвореното писмо на Съюза на българските писатели, Сдружението на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Българската библиотечно-информационна асоциация, Асоциацията на писателите в България, Веселин Тодоров, Асоциация "Българска книга" до премиера Бойко Борисов и още трима членове на кабинета.

Утре в 11:00 часа на площад "Независимост" в София ще се проведе протестно писателско четене, по време на което редица съвременни български автори се прочетат откъси от свои произведения. /БГНЕС