Румен Христов: Няма успешна държава без силна и модерна наука

България 19.10.2011 13:34

„Считате ли, че може да съществува успешна държава без силна и модерна наука?” С този риторичен въпрос във фейсбук синият кандидат-президент Румен Христов тръгна за срещата си с учени от Българска академия на науките. В препълнената зала го посрещнаха директорите на Ядрения институт и Института по физика на твърдото тяло, академици, професори, асистенти, докторанти. Всички те се вълнуваха за бъдещето на науката в България и задаваха своите въпроси – за реализацията на младите висшисти в България, за възможностите на българската наука да подпомага икономиката ни, за това ще успее ли България да построи своята „икономика, основана на знанието”? Опитите за затваряне на БАН и финансовия колапс, на който е обречена с мизерното държавно финансиране също не бяха подминати.

Постиженията, които има човечеството, се дължат не толкова на пазарните механизми, колкото на откритията, които са направени от науката и прогреса, постигнат в тази посока, заяви Румен Христов. За своята програма като президент казвам три важни направления: икономиката, икономиката и икономиката. Тъй като смятам, че проблемите на България са основно свързани с икономиката. Ние покрихме политическите критерии за влизане в ЕС, станахме членове на ЕС, на НАТО и т.н., но сред тях сме на последно место, защото нямаме работеща икономика. А тя не може да се развива без собствена наука и иновации. А по време на криза се инвестира именно в образование и наука, защото това е нещото, което след излизане от кризата ще даде най-силният тласък напред.

По повод небалансирания финансов бюджет на правителството, синият кандидат президент сподели: Ние нямаме нищо против изграждането на магистрали, но когато е налице дисбаланс и за сметка на строежа им или за сметка на сигурността не се финансират области като култура, образование, наука това не е добре за страната.

Като президент, Румен Христов се ангажира категорично да върне всеки закон за бюджет, който не съблюдава пропорциите финансиране от 2% от БВП, необходими за науката в страната. Аз знам, че това лесно може да бъде прегласувано, уточни той. Но ако се върне две години подред бюджета и се обясни на обществото защо това се прави, да се надяваме, че Парламентът ще вземе под внимание и мнението на държавния глава.

Опитите да бъде ликвидирана Българската академия на науките през последните години, Румен Христов коментира с думите, че БАН е институция символ и реликва, на която никой няма право да посегне и като президент ще бъда категоричен по този въпрос. Той припомни участието и на Васил Левски с дадените от него пари за създаването на Българско книжовно дружество още през 1869 г. – първообраз на БАН.

Румен Христов зададе въпроса защо България е единствената страна в ЕС, която няма и не работи за откриването на специална програма „Наука” в Кохезионния фонд, когато се твърди, че трябва да изградим своята икономика, основана на знанието.

Държавата ни няма национални цели – нямаме икономически, енергийни и т.н. И в тяхното формулиране и отстояване е ролята на Президентството, а не да става проводник на чужди държавни интереси. Аз не съм русофоб, аз съм българофил, каза Румен Христов, коментирайки енергийната политика на България и диверсификацията на енергоизточниците. В България няма нито един руски проект, който да е разкрил работни места. С Русия са свързани само руски интереси в енергетиката, и те не са наши интереси.

Учените коментираха, че когато говорим за сигурността, говорим за полицейската сигурност, но не и за националната сигурност, поради това че над 70% сме зависими от една държава, която непрекъснато увеличава цените. Според тях проблемът за силна, модерна българска наука е част от въпроса за националната сигурност.

Доц. Иван Бъчваров от СУ „Св. Кл. Охридски” сподели, че всички политически формации, управлявали през последните 20 години не са показали, че имат национално-отговорна политика за образование и наука. Никой от политиците не показа отговорност пред бъдещето на страната ни. Защото инвестицията в образованието и науката е най-дългосрочна, тя има пряко отношение към бъдещето – иновациите в икономиката не може да се да се вземат на кредит от банка или поръчат по телефона когато имаш нужда тях. България е на незавидно място по конкурентоспособност в ЕС и света и по-тревожното е, че продължава да изостава. Защо оперативната програма конкурентноспособност реално не работи, попита той.
Учените попитаха и защо България като държава не се ползва от българските научни експертизи, за каквито ние имаме несъмнен капацитет, а плаща огромни суми за чужди такива. Румен Христов коментира, че след това същите високозаплатени чужди експертни фирми наемат български подизпълнители и на базата на тяхната оценка дават своите.
Президентът е гарант и коректив на българските институции. Нямайте съмнения, че като бъде избран за президент, ще работя с всяко българско правителство, независимо от цвета му, защото българската наука, образование и култура имат нужда от по-специално отношение, каза още Румен Христов. Благодарение на тях сме се съхранявали и духовността е тази, която ни е превела през вековете и сме днес една горда държава с над 1300 години история.

В края на срещата учените подариха на синия кандидат за президент книга с изследвания върху енергийната ефективност в България. Проф. Кирил Благоев от Институт по физика на твърдото тяло представи лабораторията за лазерно-охладени атоми на рубидий.
CHF CHF 1 2.01549
GBP GBP 1 2.2841
RON RON 10 3.93068
TRY TRY 100 5.63583
USD USD 1 1.83147