Скандалът с медийната империя на Рупърт Мърдок, който започна като възмущение от незаконните методи за събиране на информация, вече отдавна надхвърли сферата на журналистическата етика и заплашва да прерасне в сериозна политически криза. Депутати от опозицията заявиха, че британският премиер Дейвид Камерън трябва да си ходи - заради това, че е наел бившия главен редактор на „Нюз ъф дъ уърлд” Анди Кулсън за шеф на своя пресцентър, както и заради това, че е поддържал тесни връзки с ръководството на таблоида. За 18-те месеца, откакто е на власт, Камерън се е срещал цели 26 пъти с шефове на корпорацията!

С постовете си вече се разделиха шефът на Скотланд Ярд сър Пол Стивънсън, както и помощник-комисарят Пол Йетс – защото са наели бивш заместник-главен редактор на същия вестник за пиар съветник. Когато двамата бяха разпитани от парламентарната медийна комисия, стана ясно, че в пресцентъра на лондонската полиция са работили общо десет бивши служители от изданието на Мърдок. В момента се разследват и твърденията, че медийната корпорация е плащала на полицаи да изнасят информация за важни криминални случаи.

Низвергнатият приятел

С разрастването на скандала все повече се налага въпросът кой диктува дневния ред на обществото. Силното влияние на Мърдок накара политиците да предложат по-строг надзор над печатните издания, които в момента се саморегулират чрез Комисията за оплаквания от пресата. Според трите основни партии в парламента, тя трябва да бъде заменена от нов орган с по-големи правомощия. Предложението в него да няма вече представители на отделните издания, за да се избегне конфликт на интереси, накара пресата да заподозре опит да й се наложи контрол.

Но дали само Мърдок е виновен за това положение? В продължение на десетилетия политиците от всички партии гледаха на него като на човек, който е способен да качва и сваля правителства. През 1992 година, когато консерваторите запазиха властта си, друг таблоид на Мърдок излезе със следното заглавие на първа страница: „Сън” спечели изборите!

Аферата „Нюз ъф дъ уърлд” може и да не свали правителството в Лондон, но сериозно подкопа доверието в политиците. Именно затова те опитват сега да ограничат влиянието на човека, чието приятелство търсеха години наред. Лидерът на опозиционните лейбъристи Ед Милибанд заяви, че правилата за медийна собственост трябва да бъдат променени, тъй като е „опасно и нездравословно” един човек да притежава 20% от пазара за вестници, както и голяма част от платените телевизионни услуги в страната.

Разликите между тук и там

Разплитането на аферата с „Нюз ъф дъ уърлд” може да окаже влияние и върху решаването на подобни спорове в страни, където свободата на медиите все още съществува само на книга. Коментатори на Острова вече изразиха опасение, че налагането на прекалена регулация върху печата във Великобритания може да бъде използвано като извинение от властите в прохождащите демокрации от Източна Европа, за да бъдат направени медиите там още по-зависими.

В България, както и във Великобритания, печатните издания също се саморегулират. За разлика от Острова обаче, където обществени медии като БиБиСи, или вестници като „Гардиън” и „Файненшъл таймс” наистина са коректив на таблоиди като „Нюз ъф дъ уърлд”, в България няма установени традиции на медийно поведение. Нито пък механизми, с които да бъде ограничено влиянието на големи медийни групировки.

Медиен комфорт за властта в София

Политиците в София засега не коментират скандала с Мърдок - смятат го за твърде далечен. Управляващата партия се радва на изключителен медиен комфорт, който се основава на неясни финансови интереси и връзки. Партия ГЕРБ открито е подкрепяна от медийната групировка на депутата от опозиционната ДПС Делян Пеевски, в която влизат едни от най-тиражните издания - всекидневникът „Телеграф” и седмичникът „Уикенд”.

В началото на годината стана ясно, че 48% от депозитите на държавните компании се съхраняват в Корпоративна търговска банка, която е свързана с медийната група. Това накара Европейската комисия да отправи запитване дали финансовата институция не получава нерегламентирана държавна помощ чрез тези капиталовложения.

Телевизиите и радиостанциите на българския медиен магнат Красимир Гергов, също като групировката на Пеевски, предпочитат развлекателния жанр. В ръководената от Гергов БиТиВи, в която той имаше общи интереси с Мърдок, през последните години бяха свалени няколко публицистични предавания, в които можеше да се чуе критика срещу управляващите. Освен в медии, Гергов напоследък прави и инвестиции в голф-игрища, тържествено откривани от премиера Бойко Борисов.

Български утопии

В България срещите на министър-председателя с медийни шефове все още не се смятат за нещо притеснително. Напротив, главните редактори с радост го придружават в чужбина и водят неформални разговори с него по телефона. Така че е малко вероятно Етичната комисия за печатните медии или Съветът за електронни медии да предизвикат дебат за регулацията в България след поуките от скандала с Рупърт Мърдок.

Вчера /вторник/ британската телевизия показа на живо как един от най-влиятелните хора в Западния свят се потеше в продължение на няколко часа в парламента в Лондон, разпитван от депутати за аферата с подслушванията в неговия вестник. Нима можете да си представите подобно нещо в София, в сградата с надпис „Съединението прави силата”?
Андрей Владов /Дойче веле