Нови находки под връх Кози грамади
Наука 05.07.2011 11:30
Двуостра желязна брадва с формата на лабрис бе открита на 4 юли 2011 г. от археологическия екип на гл. ас. д-р Иван Христов от НИМ, който работи под връх Кози грамади в Средна гора.
Находката е намерена в близост до главната порта на укрепената одриска резиденция, обект на основно проучване от специалистите.
Това е вторият подобен предмет, открит на тракийския обект. Първият лабрис бе намерен през лятото на 2005 г. в дворцовата сграда в средата на комплекса.
„Новата находка е изключително запазена", каза д-р Христов. „Тя е дълга 22 см, масивна. За предназначението на сечивото има няколко хипотези. Допуска се, че лабрисът е използван по-скоро за определен вид процесии, отколкото за традиционните битови и военни нужди. Другата версия произлиза от паралелите, които можем да направим с известни изображения върху македонски стенописи, мозайки както и от стенописите върху Александровската гробница в Тракия, където двойната брадва се носи от участници в т. нар. царски лов.
Може да се допусне, че брадвата е използвана ако не от самия владетел, то поне от някой от неговото обкръжение по време на лов. В този смисъл намирането на желязното оръжие в резиденцията никак не е случайно. Може само да гадаем какво е било всекидневието на аристократичната персона на Кози грамади преди 2400 г., когато горите наоколо са били изключително подходящи за ловуване на различни животни."
Д-р Христов обяснява, че терминът лабрис (labrys) има лидийски произход. В митологията е популярен като двуостра брадва на Зевс Лабраундос от о. Крит. Приема се, че първите изображения на лабриси се появяват през II хил. пр. Хр.
В древна Тракия те са известни най-рано от края на бронзовата епоха.
За пръв път в балканските земи лабрисът се появява като владетелски символ върху бронзовите монети на одриския цар Амадок в края на V в. пр. Хр. Лабрисът присъства върху монетните печати и на одриските владетели Амадок Стария, Амадок и Терес II. До този момент в българските земи са известни по-малко от 20 находки с формата на лабрис.
В района на Кози грамади, без да броим откритите одриски царски монети с изображения на лабрис, желязната двуостра брадва е четвъртата форма на лабрис в развалините на резиденцията.
Новата находка ще допълни колекцията на Националния исторически музей с тракийски аристократични инсигнии и ще заеме подобаващо място след реставрация в постоянната експозиция на музея, към която миналата година проучвателят на Кози грамади прибави железен лабрис - скиптър с позлата. /News.bg
Находката е намерена в близост до главната порта на укрепената одриска резиденция, обект на основно проучване от специалистите.
Това е вторият подобен предмет, открит на тракийския обект. Първият лабрис бе намерен през лятото на 2005 г. в дворцовата сграда в средата на комплекса.
„Новата находка е изключително запазена", каза д-р Христов. „Тя е дълга 22 см, масивна. За предназначението на сечивото има няколко хипотези. Допуска се, че лабрисът е използван по-скоро за определен вид процесии, отколкото за традиционните битови и военни нужди. Другата версия произлиза от паралелите, които можем да направим с известни изображения върху македонски стенописи, мозайки както и от стенописите върху Александровската гробница в Тракия, където двойната брадва се носи от участници в т. нар. царски лов.
Може да се допусне, че брадвата е използвана ако не от самия владетел, то поне от някой от неговото обкръжение по време на лов. В този смисъл намирането на желязното оръжие в резиденцията никак не е случайно. Може само да гадаем какво е било всекидневието на аристократичната персона на Кози грамади преди 2400 г., когато горите наоколо са били изключително подходящи за ловуване на различни животни."
Д-р Христов обяснява, че терминът лабрис (labrys) има лидийски произход. В митологията е популярен като двуостра брадва на Зевс Лабраундос от о. Крит. Приема се, че първите изображения на лабриси се появяват през II хил. пр. Хр.
В древна Тракия те са известни най-рано от края на бронзовата епоха.
За пръв път в балканските земи лабрисът се появява като владетелски символ върху бронзовите монети на одриския цар Амадок в края на V в. пр. Хр. Лабрисът присъства върху монетните печати и на одриските владетели Амадок Стария, Амадок и Терес II. До този момент в българските земи са известни по-малко от 20 находки с формата на лабрис.
В района на Кози грамади, без да броим откритите одриски царски монети с изображения на лабрис, желязната двуостра брадва е четвъртата форма на лабрис в развалините на резиденцията.
Новата находка ще допълни колекцията на Националния исторически музей с тракийски аристократични инсигнии и ще заеме подобаващо място след реставрация в постоянната експозиция на музея, към която миналата година проучвателят на Кози грамади прибави железен лабрис - скиптър с позлата. /News.bg
CHF | 1 | 1.9984 |
GBP | 1 | 2.28811 |
RON | 10 | 3.93061 |
TRY | 100 | 5.63567 |
USD | 1 | 1.82481 |
Последни новини
- 21:11 Хороскоп за четвъртък, 2 май 2024 г.
- 19:29 Сливен – рекордьор по млади майки
- 19:17 Тя е само на 38 г., но изглежда като баба
- 19:07 За ПП-ДБ, БСП и Радев е по-добре да няма детска болница, магистрали и пътнически ЖП транспорт
- 18:56 Евгени Петров: Какво общо има частната детска болница с държавната?
- 18:43 5 идеи за забавен великденски маникюр
- 18:31 ГЕРБ подкрепя държавна национална детска болница
- 18:24 Петков се разсърди, че го питат за фалшификацията на подписи: Не вярвам на ДАНС и прокуратурата