Всеки ден едно дете в България прави опит за самоубийство, а двама възрастни слагат край на живота си. През миналата година най-възрастният човек, направил опит за самоубийство, е бил на 97 години, а най-младият - на 8. Броят на опитите за самоубийство у нас нараства постоянно, най-вече сред младото поколение. Това показват данните, събрани от регионалните здравни инспекции и оповестени на пресконференция днес от д-р Михаил Околийски, ръководител направление „Психично здраве” в НЦООЗ. Информацията обаче не е пълна, а реалните опити са много повече, смята д-р Околийски. Причината за това е, че здравното министерство все още не е приело националната програма за суицидопревенция и профилактика. Въпреки това служителите в повечето здравни инспекции продължавали съвестно да събират данните и ги изпращат в столицата по силата на заповед на здравния министър отпреди години.

Негативната статистика не свършва дотук. Изследване на „Евробарометър” е показало, че България е на трето място в Евросъюза след Литва и Латвия сред страните с най-негативно отношение към хората с психично заболяване. Проучване на „Евробарометър” е показало и че България е една от държавите с най-високи нива на самоопределено лошо настроение, т.е. хора, които казват, че не са щастливи – само Латвия и Гърция остават след нас.

Въпреки тревожните данни, от няколко години държавата не финансира националната програма за психично здраве и не приема предложената от експертите национална програма за превенция на самоубийствата. Освен това, в момента се планира преструктуриране на НЦООЗ, при което направление „Психично здраве” да бъде закрито. В същото време страната ни пропуска възможности да получи европейско финансиране, отбеляза д-р Христо Хинков, ръководител на секция "Психично здраве в общността" в НЦООЗ. Държавната агенция за закрила на детето например е получила над 70 милиона от ЕС за деинституционализация на децата от домове и интегрирането им в обществото. Такава програма може да бъде задействана и за хората с психични заболявания, твърди д-р Хинков. Експертите са изчислили, че ако средствата, които се дават в момента за издръжка на домовете за деца с умствени увреждания се разделят на броя на обитателите им, се получават по 700 лв. месечно на дете. С тези пари могат да се намерят семейства, които да ги отглеждат в домашна среда, отбелязаха те.

Грижата в общността за хората с психични заболявания е много сериозен проблем, а сегашното и предишните правителства не са постигнали никакъв прогрес в тази посока, отчита председателят на Българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев. Изградените досега защитени и преходни жилища в голямата си част са създадени в действащи институции - болници или отдалечени домове за социални грижи. В много случаи това е начин персоналът на тези институции да получи допълнително финансиране, но не може да се приема за деинституционализация, отбеляза Кънев. /zdrave.net