Г. Йемелянова: Русия изпусна духа от бутилката в Кавказ

Избрано 18.05.2011 09:25

Руските власти изгубиха ценно време в началото на 90-те години, в което можеха да предотвратят атаките на ислямистите. И сега, когато духът вече е излязъл от бутилката, е доста трудно да се направи нещо, заяви в интервю за БГНЕС д-р Галина Йемелянова от Центъра за руски и източноевропейски изследвания към университета в Бирмингам, Великобритания.

Изглежда, че единственият начин сега е потискането по административен път, забраната на някои дейности, но това е непродуктивно. Тези мерки трябва да бъдат комбинирани с позитивна, конструктивна политика в социалната, икономическата, образователната област, добавя тя.

БГНЕС: Какво кара ислямистите да воюват срещу Русия, смятана за приятел на арабския свят?

Галина Йемелянова: По времето на СССР руската политика в Близкия Изток беше много активна. Москва даде образование на много араби и мюсюлмани в различни професионални области, също така предостави технологична помощ на страни като Египет, Алжир, Либия, Ирак, Сирия, Йемен. Така че, безспорно в миналото отношенията с близкоизточните страни бяха много добри.

Но с рухването на комунизма и разпадането на СССР настъпиха промени в руското общество. В резултат на този катаклизъм населените с мюсюлмани области, които преди това бяха най-субсидираните райони в СССР, загубиха финансовата помощ, загубиха ръководната линия на Комунистическата партия, която имаше свои структури в тези области, загубиха своята идеология - комунистическата, която вдъхновяваше младите хора. Те членуваха в нейните пионерски, комсомолски структури, които им предлагаха възможност за комунистическа социализация. Всичко това им беше отнето за един ден. Създаде се вакуум и в резултат на това в първите постсъветски години имаше подем на всякакви ролеви модели, с които хората да могат да се отъждествят, както от гледна точка на етническата им принадлежност, така и на религиозните им вярвания. Това доведе до засилване на национализма и на исляма в тези райони.

Но в средата на 90-те години властите в населените с мюсюлмани области на Русия създадоха нещо като етнократски режими. По този начин те искаха да усмирят опозицията в тези райони, създадоха много твърди политически структури, които блокираха възможността за развитие на демократични процеси. Освен това те се оказаха и доста корумпирани, всички предоставяни от Москва средства изчезваха по корумпираните канали на управляващите елити. Това предизвика недоволство сред местното население, а единствената жизнена форма на недоволството беше ислямът. Именно тогава възникват първите ислямски джаамати, първо в Дагестан, след това в Чеченя, особено по време на руско-чеченските войни, които бяха катализатор за допълнителна ислямизация. Чеченя привлече и доста чуждестранни ислямистки бойци, които пристигнаха в името на джихада, за да се борят срещу руснаци. В резултат на сливането на тези два фактора - вътрешното недоволство и външната намеса, се създадоха тези ислямистки движения за борба с руското ръководство. По-късно, когато Москва започна да втвърдява политиката си срещу ислямистите, това засегна и обикновените мюсюлмани. Те се превърнаха в мишени на кампаниите срещу уахабизма, екстремизма и това допълнително радикализира хората, подложени на преследване и на арести.

БГНЕС: Какво отличава радикалните ислямистки движения в Централна Азия и Кавказ от тези в Близкия Изток?

Галина Йемелянова: Първоначално те бяха доста различни, защото се развиха в различен контекст и причините за радикализацията са доста различни. Непосредствената причина за радикализацията в постсъветското мюсюлманско пространство е разпадането на съветската система. Не такъв беше случаят в Близкия Изток, ако говорим за радикализирането през 70-те години. Там причината е може би провалът на националните алтернативи на постколониалните системи в Близкия Изток - колапсът на режима на Насър, на режимите в Алжир, в Ирак. Режимите във всички тези страни постепенно започнаха да се разпадат и ислямистите през 70-те години бяха възприемани като тяхна алтернатива. Така че историческият контекст, в който възникват, е доста различен. Вярно е, че има и някои по-скоро изкуствени прилики, свързани с вътрешната логика на ислямизацията.

Но от 2000 г. вече можем да говорим не само за изкуствени прилики, а за истинско взаимодействие в ерата на глобализацията и на интернет. Тактиката на ислямистите от Близкия Изток започна да се внедрява сред руските ислямисти. Пример за това са бомбените атентати, "черните вдовици". Самоубийството противоречи на исляма като цяло и освен това противоречи на обичайното право в Кавказ, според което самоубийството е грях. За съжаление виждаме чеченски, кавказки жени, които се взривяват, и това става под влиянието на близкоизточните тактики, най-вече на тактиките на ХАМАС в окупираните територии в Близкия Изток. Освен това благодарение на интернет те имат възможност да следят събитията и да е представят като част от по-широка, глобална ислямистка мрежа.

БГНЕС: През април 2009 г. Русия официално обяви край на войната в Чечения. Но за две години в Москва бяха извършени два кървави атентата - срещу метрото и срещу летище "Домодедово", при които загинаха десетки хора. Необходимо ли е руските власти да преосмислят стратегията си в борбата срещу тероризма?

Галина Йемелянова: Да, наистина тогава беше обявен формалният край на войната в Чечения. Но тогава властта просто беше предадена на Рамзан Кадиров, сина на първия проруски президент Ахмад Кадиров. Сега Разман носи отговорността, той се грижи за сигурността в Чечения и докладва на Москва. Официално този модел е успешен що се отнася до Чечения. Но процесите, които текат там сега, показват, че Чечения се ислямизира все повече от самия Кадиров чрез проникването на исляма в образователната система, а постепенно и в правната. Той иска елементи от Шериата да бъдат внедрени в правната система - забраната за продажба на алкохол в магазините и задължаването на момичетата да носят забрадка в университетите. Всичко това са формални признаци за реислямизацията на Чечения. Самият Кадиров официално запазва лоялност към Москва, но ислямистките атаки срещу Москва продължават. Повечето от техните извършители обаче не са чеченци, а предимно дагестански момичета. Това е признак за разпространение на дейността на ислямистите извън Чечения, в по-широки области на Кавказ. Така че за съжаление можем да очакваме продължаване на атаките, но не непременно от чеченски ислямисти. Колкото до руските власти, те загубиха доста ценно време в началото на 90-те години, в което можеха да предотвратят тези атаки. И сега, когато духът вече е излязъл от бутилката, е доста трудно да се направи нещо. Изглежда, че единственият начин сега е потискането по административен път, забраната на някои дейности, но това е непродуктивно. Тези мерки трябва да бъдат комбинирани с позитивна, конструктивна политика в социалната, икономическата, образователната област. Трябва да признаем, че руските власти се опитват да правят това сега, но проблемът е, че е прекалено късно. Много неща трябва да бъдат поправени, за да се постигне промяна. Най-големият проблем е икономическото положение в повечето мюсюлмански области, а никой не знае как да се решат икономическите проблеми, защото предоставяните средства за тези райони изчезват заради корумпираните системи и това трябва да се промени. Но как да стане това като самата Москва също е доста корумпирана? Това е структурен проблем като цяло за Русия.

БГНЕС: Много анализатори критикуват специално премиера Владимир Путин и дори казват, че той има вина за възхода на джихада в Кавказ. Съгласна ли сте с тези критики?

Галина Йемелянова: Не бих обвинявала само него, защото той продължи следваната от преди това политика. Джихадистките движения започнаха по времето на Елцин, когато Москва беше много дистанцирана от тези райони. По това време руските власти се интересуваха само от случващото се вътре в Москва и именно тогава се появиха първите джаамати в Северен Кавказ. Това, което Путин промени, беше възприемането на доста категоричен и твърд подход към ислямистите. Защото именно така той дойде на власт, с началото на втората чеченска война като отговор на инвазията на Шамил Басаев в района на Дагестан. В този смисъл той дойде на власт с победоносната война срещу ислямистите. Това го направи много популярен, герой в очите на руското общество. А като се има предвид кавказката психика, където силният военен ръководител е предпочитан пред мекия, либерален, западен лидер, Путин е много уважаван в Кавказ. Така че ако попитате лидерите на кавказките републики какъв подход предпочитат, ще изберат подхода на Путин като единствен начин за справяне със сегашната ситуация. Но проблемът е много по-обхватен, икономическата политика трябва да се промени, медиите трябва да се променят, регионалните лидери трябва да бъдат сменени, за да се променят тези антагонистични отношения.

БГНЕС: Много ислямисти от Кавказ бяха задържани в последно време в редица европейски страни - Франция, Германия, Белгия. Съществува ли опасност от разрастване на действията на радикалните ислямисти извън Русия?

Галина Йемелянова: Не смятам, че съществува сериозна опасност, въпреки че отделни лица могат да бъдат замесени в подобни атаки. Защото сега говорим за ново поколение ислямисти. Това вече не са ислямистите непосредствено след рухването на СССР, които бяха привързани към местния контекст. Сега става въпрос за млади хора, които са израснали в период на насилие от началото на 90-те години. Това е цяло ново поколение в Чечения, в Дагестан, единственото нещо, което помни то са постоянните боеве, убийства, то няма спомени от съветското време. И освен тези млади хора познават добре новите технологии, интернет, така че някои от тях, не говоря за всички, се възприемат като една по-широка мрежа и са готови да отидат там, където има нужда от тях, за да извършват терористични атаки срещу Запада.

БГНЕС: Какво е мнението ви за мултикултурния модел във Великобритания, успешен ли е или се провали?

Галина Йемелянова: Това не е точно моята специалност, но аз живея там и имам някои наблюдения. Потенциално той беше много добър, защото хората можеха да запазят своята религиозна и национална идентичност и същевременно да са част от британското общество. Целта на мултикултурния модел беше много благородна, добра, идеалистична, но в действителност той доведе до сегрегация на имигрантските общности от водещите етнически групи като англичани, уелсци и шотландци и до появата на анклави - пущунски, бангладешки, които продължават да се разрастват. Така че значителни сегменти реално не са приобщени към британското общество. И това може да създаде проблем, защото те вече имат все повече изисквания като по-широко политическо представителство, по-добри възможности за образование. Така че може да се стигне до разделение в обществото. Настоящият премиер Дейвид Камерън се опитва да намери начин как да блокира негативните последици от този мултикултурализъм, без да се губи същността му. Това е доста трудна ситуация и не зная как ще се намери изход от нея. Един от начините, който британските власти прилагат, е да стимулират британското, показвайки какво представлява то, защото британското беше изгубено в резултат на мултикултурализма. Великобритания сега е като комбинация от различни етнически групи и властите сега се опитват да стимулират семантични ценности. Те показват какво представлява британското, какво е ценното - либерализмът, парламентаризмът, перфектното говорене на английски език. Защото много представители на отделните етнически групи, особено жените, дори не говорят английски, те не общуват с други хора извън семейството си и възпитават децата си по доста различен начин от това, което правителството очаква от тях. /БГНЕС

CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911