Ваклуш Толев представя утре /27 април/ във Варна най-новата си книга „Духовните дарове на България“ (том I, "Религиите по българските земи"). Събитието ще се състои в 18 часа в залата за пресконференции на Фестивален и конгресен център. Книгата и нейният автор ще бъдат представени от политолога проф. Огнян Минчев и публициста Георги Венин.
Ден по-рано разговаряме и със самия автор.

- Г-н Толев, какво всеки от „духовните дарове“ е дал на българите?
- Ако започнем от същността на духовните дарове в йерархията, по която са подредени в книгата, първо стои тракийската митология. Дали имаме тракийска митология в осъществимост в настоящия момент и в деня, когато България я е наследила, би било смешно да се каже, че е имало тракиец. Но има така наречена материална плот или това, което наричаме планета, в чийто гънки са сложени и молитвените олтари и личните гробове на тези, които са имали митология. Следователно, тя не може нито да ги отхвърли, но може да ги остави на поколенията. Безспорно, когато идват прабългарите, наследяват тракийска митология.
Кой е най-същественият белег? Това е белегът на Орфей – неизмеримо голяма личност. Едно голямо тайнство, което остава идеята, че човек е Бог. Човек може да има неудобство самият той да се нарича Бог, но няма начини, когато предшества онова, което първо се ражда, то да не му даде кърмичното млеко, което го прави възрастен. Така че тракийската митология е богатият пласт, на който българите са посели и са жънали. Да жънете един Орфей, който има възхищението да каже Евредика, което значи всемирна светлина. И откъде отива Орфей да извади Евредика? Казано е фигурно, че трябва да я извади от ада. Ние забравяме, че адът е тълкование на еврейската религия. Християните нямат ад. Човекът е изведен от ада с тази символика, която Орфей прави. Орфей влиза в ада и иска да изведе Евредика – вечната душа. Това са дълбочините на плътта. Те веднага хващат митологичната или еврейските тези за ад. Не. Това е тялото. Къде обитава душата, щом в плътта е вградена нейната бъдност?

Това показва една друга тайна, която сега учението „Път на мъдростта“ йерархира – одухотворяване на материята. Този, който го е страх да приеме охраняваната тайна досега, непоправимост на материята, значи няма проницание. Ние това не можем да го искаме от едно бъдещо прозрение. Първият дар, който е оставен, това е плътта на тази планета и по-скоро и на тази отделна земя Тракия е плътта на Орфеизма.

Вторият дял е славянската митология. В нея ще прочетете, че по-бедно чадо на културата не е имало. Може би и затова са нарекли руснака – тавариш. Може би и затова тази спекулация им направи трон на пролетариата. Аз не обиждам никого, аз само правя анализи. Знаете ли, човек още не се е замислил за себе си. Той не е разговарял за себе си. На него му дадоха една привидност – огледало. Предшественика на огледалото е водата. Там можете да се огледате. Така че славянската митология за мен е бедност. Това не значи, че тя не е създала трон и в същото време не е накарала на колена да й се помолят. Тя съществува. Тази бедност си личи. Не случайно социалната йерархия изгради пролетариата.

След това идва така нареченият тангризъм. Аз нямам пристрастие да го наричам най-великата религия, дори в някой отношения, защото почти 2000 години, тя е религия на един Бог. Монотеизмът не е дял само на Християнството. Той е предшестван от тангризъм. Какво има в Тангризма? Тази огледалност, когато трябва да трябва да дадете отчет, ви казва – „Бог вижда“, „Тангра вижда“. Те нямат клетвени молитви. Те нямат обет за верност, защото никога не се поражда неверност. За мен тангризмът си остава съвършенството на епохите.

Защо тагризмът трябваше да го сменим? Не забравяйте, че гениалната идея на Аспарух е да дойде в Европа и трябваше да им направи и храмове. Тази ритмична единственост, която трябваше да изгради европейското ни присъствие, е именно приемане на християнството, макар, че в някой отношения, християнството си остава триезично. Въпреки че аз съм християнин. Не е важно дали официоза ме признава или не. Това не ме интересува.

Идеята за покръстването – тя е съображение. Два века тангризмът съществува и не могат да го победят. В древна България нямат идея за робство, нямат и робство. В модерна Европа има предшестваща Римска империя с класово раздробяване и роби, има и една покварена Елада. Прабългарите нямат робство. Те са имали много по-широка култура, отколкото хората си представят. Културата не се състои в това дали сте лингвист. Сега е модерно, ако не говорите английски, да сте изостанал. Английският е най-простият език, аз съм изучавал 10 езика. И в това е иронията - дават на езика европейска гласност.

Идеята за покръстването е приспособяване. Венецът е Златният век на българската книжнина, това което другите нямат. Златният век показва един небесен порт. Българите са направили идеята на приспособяването заедно с онова, което наследяват, защото трябва да правят европейска култура. И не случайно, от десет века, поне три ние сме господстващи в Европа.

Следва типизацията - богомилството. По-голяма беда в социалната история на България не е имало. Много голямо удобство е на тези, които интерпретират тайната човек да го разделят на душа и тяло. Тялото, ако не му сложиш духовност /а материализмът не приема духовността/ си остава господар на иначе събудените рефлекси. Човешкото тяло не е рефлекс, а е неудовлетворена още материя. Когато се говори за Богомилство, аз изпитвам отвращение.

Другото, което идва е изумителното прозорление на патриарх Евтимий и кръга около него е исихазмът. Това е корекция на бруталното християнство. Защото в християнството има и бруталности – не можете да отречете една инвазия на инквизицията. Тя е посегателство върху това, което сега е модерно да се нарича липса на свобода. Материализмът узакони липсата на свобода с така наречените управления на диктаторите. Невежеството на Сталин го констатираха след като умря. Това е трагедията на човечеството.

Исихазмът е духовната благодат на България и разбира се с известни инвазии, които имаше и във Византия и другите официални държави. След това тази формация се ширна и я заглуши папската институция. Това е другата гламавост на света. Не е проблем да бъде убит папа или да бъде обвинен, че е глупав. Че той, ако не е глупав ще стои ли нормално? Ницше много добре го казва - „Веднъж трона стои на тиня, друг път върху трона стои тиня“. Ние много трудно можем да кажем кога и двете са били съчетани.

От тук нататък в книгата идва едно разпределение, което се нарича – причина за робството в България. Прабългария живееща над две хилядолетия вън от европейския континент, няма робство и няма роби. Това е единствената държава, която господства с идеология и важните представители на официалната администрация не са имали социална теза – робство.

Ние нямаме робски режим. България тепърва има две робства – еласко и турско. Аз не приемам, че това е робство. Робството на България не е предопределение. То е предназначение. Ние трябваше да преживеем робство, за да смекчим така наречените таралежени бодли на едно плътно невежество, наречено османско, което и религиозно е тъпо. Това не е обида на един посредственик. Трябваше културната съвместимост на България с Европа да поеме това отрицание, да го погълне и да обръснем бодлите на таралежа на злото. Християнството е спекулативно в идеята за зло. Не е разумно, но злото в отоманската империя и като религиозна вулканичност е мотивираност, т.е. революционст. Тук са и големите разлики, за които едва ли някои се е замислил. Дали човечеството се е замислило защо аристократизмът предвари пролетариата? Аристократизмът си отива и идва невежеството. Сега има културно и верско оробяване.

- Коя от описаните религии е дала най-силно отражение на съвременния българин?
- Безрелигиозността. Бърка се нещо много съществено – религиозното съзнание с верското. Между вяра и религия има разлика от небето до земята. Когато видиш мюсюлманите да стоят с дупетата нагоре не с главите, това е достатъчно. Аз не съм виждал по-грозна картина от това, това е поругание. Човек може да показва верност, когато има достойнство. Когато няма достойнство и да показва верност, говори за подлост.

Тази книга е ирония над историята. Ирония е над социологията. Тя е вещина за онова, от което се е запалило кандилцето. Не може да не бъде ирония. Историците знаят само фактологията. Вярно казано, когато фактите говорят и боговете мълчат. Аз го казвам обратно – когато Боговете мълчат, фактите вършат глупости. Питал ли е някой Боговете, взели ли са участие. Това са митологични Богове, които са били съпоставка с онова, което не са познавали. Много е долна тезата – ето хоп и ражда се. Как се ражда Адам? Цял. Тогава защо на човека му дават да мине през бебето. Аз много често се питам, кога ще си отидат боговете, за да остане само Бог?

- Във вашата книга пишете: „за една държава е нужно – земя, личност, морал и обред. Земята е ясна. Кои са днешните личности и има ли достатъчно морал?
- Ако бедността е измерение за духовност и социалност, по-голяма мизерия от настоящия момент на европейския континент от държавници, мислители и творци, никога не е имало. Дори, когато са били глупави. Защото на глупавия, дори когато му липсва ум, поне не се подвежда. Така че съвременна Европа може да вземе венеца на глупостта. Нито един от тях не е държавник.

Държавникът има едно измерение – например това, което направи покръстителят Борис. Идеята да ослепи сина си, не е да ослепиш детето си. А да ослепите поведението на едно присъствие в един континент, който има история и който ще прави история. Сега, кой може да се лиши от духовно зрение? Ами те го нямат. Няма и от къде да го имат. Аз вярвам в законите на прераждането. Тогава, когато слиза циганизмът, вие не можете да нямате цигански цар. Какво искате от един Станишев? Той плямпа за девет души от циганиски махали. Така не се прави държава. Държавникът ако няма измерение, кога се мълчи, той не знае какво говори и кога говори. Първото нещо на държавникът е да мине през зашиване на устата и да мисли с главата. Държавник, който не може да си служи с главата, той си служи с устата. Затова виждате и социалния гърч. По силата на законите на прераждането, е родена посредствеността.

- Как ще преодолеем тази бездържавност?
- С изживяването на това, което се нарича порядъци, в които на онова, което е закъсняло в еволюцията, трябва да му дадем път. След това, онова, което ръководи битието на планетата, да си сложи посветените.
Ани Павлова