Паметeн ритуал по повод 138-ата годишнина от гибелта на Васил Левски се състоя днес пред мемориала на Апостола в центъра на Плевен. Обилният снеговалеж и студеното време не попречи на плевенчани да се съберат пред паметника, за да почетат паметта на Дякона. Кой под чадър, кой под козирките на близките сгради, стотици възрастни и млади хора уважиха деня за преклонение пред великото дело на Левски.

На паметния ритуал дойдоха депутати, представители на местната власт, представители на плевенски патриотични организации, граждани, младежи и ученици. Възпоменателният 19 февруари започна с панихида, отслужена от плевенски свещеници. Слово поднесе кметът на Община Плевен Найден Зеленогорски, който припомни, че в отдадения си на Отечеството живот Дяконът имаше своя религия - свободата. "Следвайки я неизменно, той се преклони пред кръста и револвера и изрече бунтовната клетва, станала съдба на всички българи - "Свобода или смърт".

В националната ни памет Дяконът остана не само пример за подръжание, а онзи най-светъл лик, който пазим дълбоко в душата си и чрез който осъзнаваме своята принадлежност и своя дълг към Отечеството. "Времето е в нас и ние сме във времето", ни каза Апостолът, а времето му отреди безсмъртие с обичта на България". С дълбок поклон пред делото и паметта на Васил Левски, завърши словото си градоначалникът.

В знак на признателност пред паметника на Васил Левски бяха поднесени венци и цветя. Децата от хор "Звъника" припомниха последната песен, написани от големия поет и революционер Христо Ботев, по повод обесването на Васил Левски.



О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?



Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.



Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.



Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.



Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето. /Дарик радио