- Г-н Славков, желаете ли да се върнете на работа в местния парламент?
- Дори и да не бъда пуснат, ще искам с охрана и с белезници, ако е необходимо, да отида да си упражнявам това, за което са ми гласували доверие около 6000 души.
За пореден път изпадаме в цирк, сътворен от прокуратура. Светлин Иванов си променял показанията и говорил, че е бил притискан в ареста от мен и адвоката ми. Това е пълен абсурд.

- Какво решение бихте гласували за доброто на Варна?
- Винаги съм гласувал за доброто на Варна, но вече ще премислям много добре дали нещо, което е добро за някои от определен кръг хора, е доброто за Варна. Винаги съм работил за положителното развитие на града и това, което съм правил по отношение на ФК „Спартак“, е било по най-безкористния начин.

- Има ли политика в мегаделото според Вас?
- Сто процента мегаделото придоби политически привкус. Само се замислете каква част от решенията са взети с разлика от 1 глас. Ако бях на заседание на Общинския съвет, можеше съответното решение да се вземе или да не се вземе благодарение на моя глас. Оттам идва убеждението ми, че това дело има намеса в политическия живот на Варна.

- Укорявате ли колегите си, че подкрепят управляващите в решенията?
- Далеч съм от мисълта да укорявам някого дали решенията са взети правилно или не. Изолиран съм от политическия живот на Варна и не съм убеден дали адекватно ще коментирам ставащото в Общинския съвет. Но когато има принципни позиции и те са правилно обосновани, съответната кауза трябва да се защитава. Говоря голословно и общо, но не влизам в конкретика по простата причина, че нямам информация и не знам какво става във Варна.

- Чувствате ли се излекуван от депресията след лечението в Ловеч?
- Представете си един осъден на смърт да е пратен някъде и да чака да си изпълни смъртната присъда. И в последния момент му казват, че му заменят присъдата с доживотен затвор, и на него му олеква. По същия начин се чувствах с изпращането ми в Ловеч. Бях в болнична стая, която е килия и в тая килия няма ток, парно. Представете си най-студената стая. Парното работеше сутрин и следобед за час. Стисках зъби, а от стискането зъбите ми се натрошиха. Чаках един месец да се прибера вкъщи, в затвора. Когато влязох във варненския затвор, почувствах, че все едно се прибрах вкъщи. В момента се чувствам толкова озлобен, колкото не можете да си представите.

- Винаги ли сте гласували по съвест, когато участвахте в заседания на местния парламент?
- Невинаги съм гласувал по съвест, докато съм бил в местния парламент. Не мога да дам конкретни примери, но съм се съобразявал с колективния начин, с мнозинството, с партията. Имало е случаи, когато не съм вниквал в проблемите. Имайте предвид, че не съм единственият, който винаги е вниквал. Не е зле за всеки един общински съветник да мине през затвора за месец, за да си направи изводите за миналия живот, който е прекарал, за обществените блага и за всичко останало. Имаме едно име, една съвест и едно семейство. /narodnodelo.bg