- Какво те води насам в родната Варна?
- Ами аз съм си от тук. Като прекараш известно време далеч от родината и в един момент започва да те дърпа – носталгия, приятели... Като си идвам отвреме-навреме стари приятели ми подмятат: Хайде, няма ли да се връщаш. Не мога да кажа със сигурност какво ще стане. Може и да ме извикат някъде: Ела да свириш, ще ти дадем тези кинти; шегувам се (смее се, б.а.). За живеене не знам, аз горе-долу свикнах да живея навсякъде.

- Варна на два пъти стана най-добър град за живеене в България все пак!
- Така ли?! Ами като гледам какви ветрове са излезли навън... През лятото да, но имаше много тежка зима тук, всичко беше сковано и непреходимо.

- То и това сигурно си има някаква романтика?
- Не знам, сигурно. Тук съм за малко, в смисъл искам да свърша малко работа и затова съм тук в момента. Ей така, да понаправим малко музика, защото посъбрах доста материал за тези години. Много неща има в главата и сърцето, искам някои от тях да ги запечатам, да ги извадя оттам.

- В Радио Варна ли записвате?
- Да, там е хубаво, че бандата може да записва заедно, както едно време са го правили. Повечето от хубавата музика са записвали заедно.

- Цял албум ли правите?
- Правим няколко песни, ако стане албум, може да стане албум. Ще направим някакъв диск... Чувам, че вече нямало смисъл от албуми и такива работи, защото хората си теглят. Много пъти са ме питали: Абе, откъде да си изтегля твоя музика?

- И има ли откъде?
- В момента няма.

- Какво впрочем мислиш за това теглене от интернет?
- То затова е направено, който му се тегли, да тегли. Имаше такива случаи, като Radiohеad например, пуснаха последния си албум в интернет и който колкото иска – да даде. Много има, които са го взели безплатно, други са дали един лев, трети – пет лева, да кажем. Което е супер, защото така се скъсява дистанцията, всичко става едно, което е хубаво от една страна. 70-те години са правили милиони от музика, когато хората са купували плочи. Сега всичко е на живо, ако правиш добра атмосфера, ако има кой да дойде да те види, има смисъл.

- Вероятно си научил за протеста на митрополията срещу Yoga Jam?
- Знаеш ли, аз много мислих за това нещо и имам мнение по въпроса, но не знам дали да го казвам. Много неща могат да се кажат, но не е лесно да се определи кой крив, кой прав. По принцип на мен ми се струва, че това не е тяхна работа. Тяхната работа е да създават общност. Ако има събрани хора някъде, те трябва да дойдат и да кажат: Ехей, и ние сме тук. По този начин могат да приобщят някого, вместо да размахват пръсти от далече и да казват: Какво правите вий, не сте прави. Според мен не е тяхна работа. Тяхната работа е да проповядват учението на Исус Христос. Аз съм сигурен, че той не е ходел да пъди сектанти, Той си е проповядвал, каквото си е проповядвал; ако някой слуша – слуша, ако не слуша – гони го и това е.

- Ти получаваш ли хонорар за това си участие?
- Не, разбрали сме се, че това е благотворително, за младите – да дойдат и да се повеселят. Малко да се съберат заедно. Това, което правим ние, музиката всъщност, това е нещо дълбоко спиритуално, духовно. Това е нашата църква. Аз като изсвиря една нота, искам да кажа: Обичам ви! Или хайде да пляснем с ръце три пъти – за да станем едно.

- Имаше една английска банда: God is a DJ... This is my church.
И Джими Хендрикс го е казвал: Това е нашата електрическа църква. Ние тук събираме хора, защото от сцената се постига духовно единство. А това е работата и на самата църква – да постига духовно единство; много трудно би било само с осъждане: Ти си такъв, ти си онакъв. Никой няма право да съди. По този начин едва ли ще привлекат повече последователи, само могат да ги отблъснат. Не мисля, че това е начинът. Аз също съм християнин, дълбоко вярващ християнин, да кажем, и затова се занимавам с музика – това е много лесен начин за постигане на единство, любов и контакт с ближния. Ако има трима души да чувстват едно, не да мислят едно и също нещо, а да чувстват – това е духовна работа. Всичко друго е бля-бля-бля, всичко друго е от Лукавия. Аз съм просто музикант, моята работа е да свиря и да направя щастливи двама души, трима или петима, няма значение.

- Не се ли страхуваш, че подкрепяш нечия тайна кауза?
- Въпросът е, че най-хубаво е да се избегне страха. Страхът е това отвътре, което пречи; отричането на това или онова. Страхът е нещо, което разединява хората, не ги обединява. Аз познавам всякакви хора, познавам такива, които са много духовни, даже и да не са християни. За духа няма граници, той е като вятъра, не знаеш откъде идва и накъде отива. А тук идва някой и ти казва, че не е така и нямаш право да се радваш. Тук ще се радваш по правилния начин. - Откъде да знам. Моята работа е да кажа две хубави думи и да спечеля двама души за духовното. За мен лично няма никакво значение кой го организира, мен ме интересува, че ще свиря и по този начин ще кажа нещо смислено, защото с това се занимавам. В случая не съм излязъл да спечеля или да се прочуя...

Ти чувал ли си за богомилите, еретиците, дето са ги горели? В някои моменти ми се струва, че те даже са били по-близо до първоначалното учение, отколкото Църквата. Че аз като вляза в църквата и като видя тези злата там, си казвам: Чакай малко бе, братко, в тази книга, която проповядват, въобще не става въпрос за това. Въобще няма нищо подобно. И освен това е казано: Станете като дечица, съберете се заедно и хвалете Господ – това е основно нещо. Освободете се от всякакви страхове и глупости! Но те не могат да се отпуснат, от нещо ги е страх, не знам от какво.

- От колко години си на Острова и с какво се занимаваш там?
- От 8 години, свиря с разни музиканти, афро и кубинско реге, най-различни проекти, клубове, партита, фестивали...

- Какво ти даде Лондон и ще се връщаш ли там?
- Някой път ми липсва този град, той си е моят град.

- За какви продукции са те канили като музикант?
- Най-различни. Имах един момент, в който записвах китари с Елтън Джон. За един проект на Cirque du Soleil, откъдето още чакам отговор. Това са огромни шоута, имахме възможност да запишем няколко сешъна с тях, трябваше да сме музикантите. Първият път много го харесаха, бяхме на един jam една вечер, с приятели кубинци, които забиваха страхотни перкусии, и аз свиря балкански работи на китарата. Беше и един продуцент, Анди Стрейндж се казва, който на следващия ден се обади и каза: Елате в студиото да запишем нещо. Идеята беше да се миксира кубинска с балканска музика и да се пусне това за Cirque du Soleil. Има един пич от Австралия, Ник Невърмор, който е в една компания с Елтън Джон, и ние трябваше да свирим неговата музика с кубинско-балкански маниер. Даже нямаше много предварителна подготовка, той ни пуска парчето в студиото, ние го слушаме два пъти и свирим. Едното от парчетата беше песен, другото – инструментално.

Аз записвам един риф за песента и по едно време продуцентът ме пита: Ти знаеш ли кой е певецът? Викам: А, отде да знам кой е. Пусна го пак и чувам Елтън Джон... (Смее се, б.а.) В централата в Канада много харесали работата, обадиха се и казаха, че е страхотно, ще правим големи шоута по целия свят, така и така... Един месец по-късно се оказа, че уволнили този, дето харесал музиката. После се обадиха за друг сешън за Cirque du Soleil. Първият път бяхме трима-четирима души, вторият – вече 15 музиканти, а вътре в студиото – какви ли не инструменти, чукчета, органи, тимпани; даже имаше една платформа в средата с един човек, който трябваше да импровизира tap dance, степ. Какви неща направи, лудница... Аз бях на китарите, трябваше да правя шум и в един момент ставаше голяма какафония, бедна ти е фантазията. Оттам-нататък нищо не съм чул вече, какво стана.

- От кога не сте се събирали с „Джанго Зе“?
- Последният гиг беше тук, във Варна, да е било 2004 г., на сцена „Раковина“, дето стана една издънка, че на повечето групи не ни платиха. Сега съм тук от май месец насам и направих няколко неща на български. Ще се представим като морска банда. Има и нови членове, в момента всички са варненци: Пламен Пеев – Ламби свири на барабани, Ивайло Николов – Лаврака свири на контрабас, брат ми свири на пиано – Галин Атанасов; днес (вчера, б.а.) с нас ще излезе и Я-Я, само като гост музикант. И аз – Мирослав Морски, вокали и китара.

- Кажи нещо и за новите песни!
- В момента „Джанго Зе“ се проявява в два варианта – акустичен и електричен. „Джанго Зе“ е с електрическото звучене, а акустичният вариант се казва „Манго Зе“, който е с бузуки и свирим по-етно, може да са същите песни, но са етно ориентирани. Стилът е леко от типа стара градска песен, някои парчета имат и леко индийско звучене. Има едно парче на английски, което написах във влака, докато пътувах в Индия – там е ужас, два дни пътуваш от едно място до друго. По принцип нещата са на български, но има и на английски, за два албума материал има.