- Г-н Пенчев, мъчно ли ви е, че напускате съдебната система, или чувствате облекчение?

- Случва ми се за трети път. Преди години напуснах и отидох на работа във външно министерство, защото не ми разрешиха да се развивам и да решавам дела в Софийския районен съд.

През 1994 г. бях омерзен от някои порядки, които започнаха да се установяват в магистратурата.

Сега за разлика от предишните два пъти напускам не по принуда, просто ми изтича мандатът като председател на Върховния административен съд. Не съм омерзен, а напротив - много съм доволен от това, което постигнахме, поне в административното правораздаване - разрешаването на всякакви спорове на граждани и фирми с чиновници.

Отивам на пост, който се надявам да не е "синекура", както написа уважаван от мен журналист. Искам да покажа на хората, че омбудсманът е важен и необходим за всяка демокрация. Излизам от съдебната система не за да си почина от проблемите в нея, а за да се боря с безброй много проблеми в безброй много области - за някои дори не предполагам, че съществуват.

- Да, но знаете за повечето от проблемите на хората покрай досегашната си работа.

- Не, защото проблемите в живота са много по-сложни и по-дълбоки от проблемите в правото. Всеки ден виждаме по медиите потресаващи случаи на изоставени в домове деца. Да се подобри животът им, не опира до правото, това е работа на омбудсмана и на обществото.

- Само изоставените деца ли ви впечатляват?

- Не, дадох този пример като най-чувствителната тема. Има много хора в неравностойно положение, физически и психически болни възрастни, също настанени в домове. Ние не ги виждаме - тези домове са извън градовете, избягваме да говорим за тях. Когато медия изнесе покъртителна история, обикновено реакцията е: Ох, толкова е ужасно, че не ми се чете, не ми се гледа!

Да, ужасно е, но някой трябва да се опита да оправи нещата и този някой очевидно е омбудсманът. Той може да отиде във всяка една институция и да каже: Извинявайте много, но тук има някакви нередности, няма правила, дайте да ги направим. Всичко зависи колко е гласовит омбудсманът. Мисля, че през последните седем години показах, че съм доста гласовит.

Затова и приех номинацията сиза омбудсман като оценка за това, което съм направил като председател на Върховния административен съд, а не като длъжност, която ми се дава преди пенсия в знак на благодарност.

- Проблемите с домовете са от години, защо досегашният омбудсман Гиньо Ганев не се е опитал да ги реши?

- Той бе първият омбудсман, който започна да работи в една стаичка в сградата на парламента. Сега вече има изградена администрация, мрежи, механизми, къщата е подредена.

- Повечето хора не знаят какво е омбудсман, още по-малко, че могат да се обърнат към него, ако имат проблеми.

- Много неща трябва да се направят, за да свикнат хората с омбудсмана и да се обръщат към него. Но по-важното е той да се обръща към проблемите на гражданите. Хората с най-големите, най-тежките проблеми, най-уязвимите граждани не само че не знаят какво означава омбудсман, но и да знаят, нямат възможност да се свържат с него - нямат телефони. Как изоставени дечица ще се обърнат към приемната на омбудсмана?!

Държавният омбудсман е един, но има много други в общини, здравни заведения, висши училища. Ще ги призова да се свържат с мен, за да бъдат моите уши и очи по места. Разчитам и на медиите. Хората постепенно ще разберат, че има омбудсман. Няма значение дали ще кажат: Ще отида да се оплача на омбудсмана или ще отида да се оплача на Косьо. Достатъчно е да знаят, че има една институция, която работи за тях.

- Защо изборът ви за омбудсман бе предшестван от атака срещу вас от РЗС?

- Мисля, че и на малките деца им стана ясно защо бе тази атака седмица преди номинацията ми за омбудсман - целяха единствено и само да хвърлят кал върху името ми и да не бъда издигнат за поста. Градил съм името си с години и едва ли някой е обърнал внимание на тези напълно измислени нелепици, хвърлени нечленоразделно.

Отидох в етичната комисия на Висшия съдебен съвет и един час отговарях на въпросите, защото такъв е редът. От уважение към правилата и колегите, иначе не бих обърнал никакво внимание на тези нелепици.

- Те се отнасяха и до семейството ви. Как се отрази това на съпругата ви и на децата?

- Аз съм публична личност и знам, че това е част от лошите правила на демокрацията. Те не са толкова обръгнали като мен, но са умни, интелигентни, споделяме едни и същи ценности. Така че и на тях им е напълно ясно за какво става дума - най-долна проба компромати, дори не направени интелигентно.

- Ориентирахте ли се кой стои зад тях?

- Имам идея поне кои са част от помощниците при написването на тези нелепости. Активната ми позиция през последните седем години не толкова като председател на съда, а като член на Висшия съдебен съвет по право за корупционните схеми в магистратурата, неправилното кадруване ми създадоха достатъчно много и силни врагове.

Бе съвсем нормално в края на мандата ми те да се организират и да ми отмъстят. И това се случи. Но, слава богу, обществото е достатъчно зряло и не позволява човек, създавал име с години, да бъде заплют от една храчка!

- Борихте се повече с проблемите на магистратурата, дълго време ви отне да убедите Висшия съдебен съвет, че трябва да уволнява магистрати дори когато срещу тях няма доказателства, а само съмнения за корупция. Дали съветът ще продължи тази практика във ваше отсъствие?

- Наистина идеята ми, че Темида трябва да размаха меча, в началото шокира някои от колегите във Висшия съдебен съвет. Но тя бе приета и хората се убедиха, че съветът я прилага постоянно.

Колкото до излизането ми от съдебната система и от Висшия съдебен съвет - далече съм от мисълта, че магистратурата едва ли не ще рухне без мен. През тези години казах някои истини, които между другото всички знаеха, но не смееха да ги изкажат, те се чуха, получиха отзвук, хората свикнаха с тях и нещата вече не са същите. Вярно, бавнично, но вървим напред.

- С какво не успяхте да се преборите в магистратурата?

- С много неща. Може би успях да направя 5 процента от всичко, което съм искал да свърша. Успяхме само да загатнем за проблемите в съдебната система и да започнем опити да се справим с тях. Като говорим за корупция - колко са присъдите за корумпирани магистрати? Няма такива!

Иска ми се съдебната система да се изчисти много бързо, но съзнавам, че е почти невъзможно. Това е бавен процес - става въпрос за несменяеми магистрати, много от тях - на върхови позиции. Не може с магическа пръчка, с една операция "Чисти ръце" бързо да я прочистим. Но постепенно - да.

Важното е, че проблемите се назоваха, съдебната система не е тема табу, хората говорят за нея, и то доста критично и енергично. И това е едно добро начало. Дали мога да кажа, че съм си свършил работата? Не, защото тя не е само моя работа, а на всички нас.

- С кой Висш съдебен съвет ви бе по-лесно - с предишния, който помним с търканията между Иван Григоров и Никола Филчев най-вече за ремонта на Съдебната палата, или с този?

- С магистратите и от двата съвета съм бил в колегиални отношения. Това, че сме имали конфликти и сме разменяли реплики, не означава, че съм ги смятал за врагове.

През тези седем години отивах на всяко заседание на Висшия съдебен съвет с удоволствие. Никога не съм си помислял: Ох, пак ще си загубя времето, пак ще срещна неприятни хора. Точно обратното, отивах с мисълта: Пак ще се видя с колегите, ще дебатираме, ще решаваме проблеми, ще се борим, ако трябва, ще се караме. Винаги отивах с ентусиазъм, никога не ми е тежало.

- Какви качества трябва да има наследникът ви?

- Кой съм аз, че да определям качествата му?! Върховният административен съд и 28-те регионални административни съдилища са изградена, работеща структура, смазана машина. Който и да дойде, няма да има проблеми. И аз нямах проблеми с работата на Върховния административен съд.

Въпрос на лична преценка е дали следващият председател на съда ще гледа толкова сериозно и на работата си като член по право във Висшия съдебен съвет. Има ръководители, за които работата в съвета е тежест, нещо странично, между другото, и им пречи да си свършат истинската работа. За мен двете неща бяха абсолютно равностойни. И понеже в административното правораздаване машината работеше добре, влагах повече усилия в работата на Висшия съдебен съвет.

Бях и критикуван за това. Но аз така съм го чувствал, възприемах го като призвание и мисия. Казвал съм го неведнъж - да си председател на Върховния административен съд и член по право на Висшия съдебен съвет, както и да си омбудсман, е въпрос на мисия, а не въпрос на длъжност, която ми носи заплата и стаж.

- Случвало ли ви се е да съжалявате, че сте толкова гласовит?

- Имало е много случаи, в които съм чувствал почти физически как ме залива вълна от злоба. Знаете за последната атака. Безспорно не съм се чувствал комфортно.

Но не съжалявам, напротив - точно тази вълна от сляпа злоба, която ме заля последните дни, показа, че наистина съм си свършил работата. Не само съм си мислел, че съм направил нещо, а действително съм го направил и съм настъпил някого здраво.

- Ще продължите ли да критикувате магистратурата?

- Категорично не, нека се успокоят. Човек трябва да си върши работата, а не да се бърка в работата на другите. Критиката ми бе толкова ползотворна и резултатна, защото я правех като един от тримата ръководители в съдебната система. Всяка критика отвън се възприема като намеса в работата на съдебната власт и има обратен ефект - обединява всички в магистратурата, добри и лоши, те се затварят и се подготвят за бой.

- Напоследък се заговори за закриване на част от 28-те административни съдилища, защото не били натоварени много.

- Точно в административното правораздаване направихме реформата, за която се говори толкова много. Делата на граждани и фирми с чиновници бяха извадени от общите, окръжните съдилища и бяха дадени на нови, специализирани съдилища, което безспорно увеличи качеството и бързината на правораздаването. Освен това съдиите в тях бяха назначени след общ конкурс, влязоха много нови хора, незаразени от вътрешноболничната инфекция на съдебната система, което е добре.

Действително има административни съдилища, в които има повече съдии от необходимото, нямат толкова много дела. Това между другото се отнася и за окръжните съдилища. Но има и такива, в които съдиите са по-малко от нужното и те са претоварени. Въпроса ще разреши Висшият съдебен съвет - може да премести кадри.

Но в никакъв случай не трябва да се мисли за закриване на част от 28-те административни съдилища. Защото е изключително важно хората да имат достъп до административното правосъдие.

Няма човек, който да не се сблъсква ежедневно с администрацията. Много по-малко са гражданите, които водят дела помежду си, а още по-малко са хората, срещу които има наказателни дела.

На последното си заседание правната комисия прие поправки, които още повече улесняват гражданите - те ще водят дела в съда в града, в който живеят, а няма да идват до София, където са седалищата на повечето институции, с които се съдят.

Изградихме нови структури, с нови хора, ентусиазирани и мотивирани да работят - това е съдебна реформа. Оценявана положително в докладите на Европейската комисия, без нито една критика!

- Може ли омбудсманът да не е само човек, на когото хората изплакват болката си, но и реално да им помогне?

- Омбудсманът има много важно правомощие - може да поиска от двата върховни съда да излязат с тълкувателно решение, ако е налице противоречива практика. Тоест когато по идентични казуси се постановяват коренно различни решения. Противоречивата съдебна практика е страшен бич - създава у хората чувство за несигурност и чувство за несправедливост.

Несигурност, защото един път съдът решава така, а друг път - иначе. Несправедливост, защото човек, загубил делото си, ще си помисли: Комшията спечели, защото има връзки.

- Освен това можете да искате Конституционният съд да отмени закони, които засягат правата и интереите на гражданите?

- Мога, но нека хората да не си мислят, че ако се оплакват от някакъв закон, винаги ще сезирам Конституционния съд, че ще бъда пощенска кутия. За да си тежиш на мястото, се обръщаш към Конституционния съд по сериозен проблем, а не демонстрираш безсмислена активност. Сезираш ли го за щяло и нещяло, конституционните съдии ще си помислят: Какво му става на този омбудсман, беше умен човек?!

- Ще се съгласите ли да ви издигнат за конституционен съдия след две години?

- Не е сериозно да се кандидатираш за друг пост по средата на мандата си. Товабе причината, поради която преди година, когато имаше избор за конституционни съдии, да се кандидатирам от квотата на магистратурата. Рискувам да излезе, че моето си е най-хубаво, но на този етап на развитието ми длъжността на национален омбудсман ме удовлетворява най-много.