“Не изключвам БСП да подкрепи в Пловдив кмета Славчо Атанасов за втори мандат. Това заяви лидерът на левицата - Сергей Станишев след изнесеното заседание на Изпълнителното бюро на БСП и с това си изказване обясни всички напъни и плонжове на градоначалника напоследък да е нонстоп във фокуса на общественото внимание…”/plovdiv-online.com

Тази новина, касаеща преди всичко политиката във втория по големина български град, е повече от логична. И очаквана. Обаче съвсем не е само регионална или само от местно значение.

За да се разбере това, което предстои в Пловдив, трябва да се види какво вече се случи във Варна. Тогава ще се получат и отговорите на въпроси от рода на: как десницата загуби властта, кой е виновен и какви са последиците.

През 1994 г., СДС във Варна изглеждаше непоклатим. СДС спечели в Морската столица парламентарните избори. Имаше разбирателство между кмет, в лицето на Христо Кирчев, и председател на СДС - в лицето на Добрин Митев. На практика, екипът на единия се припокриваше с екипа на другия.
През 1995 г. бяха спечелени и местните избори.
Историята на провала всички я знаят.

Специално на варненци е позната до втръсване. Чисто формално, може да се счита, че процесът на разложение в СДС е бил инспириран след местните избори през 1995г., когато фаворитът и по-късно лицето на “Моделът Варна” - Кирил Йорданов, загуби от кметската битка от Христо Кирчев. Веднага след тези избори бяха направени кардинални промени в редовете на БСП-Варна, която бе оглавена от Апостол Димитров. С помощта на множество фактори, включително и на национално ниво (Иван Костов и част от камарилата му), в десницата бяха пласирани серия от интриги, които доведоха до тотален разпад и загуба на влияние на СДС- Варна.Тогавашният кмет - Христо Кирчев и Областният управител - Добрин Митев, вместо да се обединят срещу задаващия се разгром, го ускориха, изостряйки по скандален начин вътрешно-политическото напрежение в СДС-Варна.

Ако може да се опише в едно изречение, то вероятно най-краткото такова е - подлъгаха ги да се скарат и те бяха достатъчно глупави да го направят.

Това е и най-краткия отговор на въпроса кой е виновен. По едно време в Пловдив, вътрешните битки в СДС-Пловдив бяха не по-малко зрелищни от тези във Варна. Мнозина припознаха в двубоя Чомаков vs Гьока, битката между Христо Кирчев и Добрин Митев.
За съжаление, и крайният резултат ще е сходен.

През 1999 г., Кирил Йорданов вече беше направил прехода от дясно (назначен е за Областен управител от тогавашния син премиер Филип Димитров, по предложение на БДФ-Варна, гласувано на заседание на КС на СДС-Варна) към БСП и беше част от парламентарната група на БСП. Очевидно е , че тези еквилибристики тепърва предстоят за пловдивския кмет Славчо Атанасов.

Логичният финал на упражнението ще бъде ЧЕРВЕН кмет в Пловдив (подвизаващ се зад мит за фалшива независимост) и маргиналзирана, разкъсана от противоречия десница, живееща със спомените от минало величие.

Последиците?
Тук много внимателно да четат пловдивчани!
През 1999 г., общинските финанси бяха предадени на прясно избрания варненски кмет Кирил Йорданов без нито един лев дълг. През 1999 г., закъснелите плащания към доставчици, изпълнители и подизпълнители на общински поръчки бяха в размер по- малък, отколкото в момента (2010 г. ) Община Варна дължи на всяка една от първите 6 фирми в топ 10 на опарилите се изпълнители на общински обществени поръчки.

Към днешна дата, дълговете на Морската столица вече са в размер на... 75 милиона лева – седемдесет и пет милиона лева!
Това е сума, равна на една трета от целия годишен бюджет на Община Варна.
И е равна на дела на държавната субсидия в годишния бюджет на Община Варна.
Сравнението с апетита на пловдивския кмет Славчо Атанасов към тегленето на кредити се набива на очи може би случайно.

Варна отиде чак на 6-то място в страната според т.нар. “индекс за човешко развитие”. Това сочат данни на Българската стопанска камара, цитирани от местния в."Народно дело". Показателят отчита степента на развитие на региона по отношение на жизнената инфраструктура, достъпа до здраве и образование, синтезираната информация за очакваната продължителност на живота, нивото на образование, професионалните кариери, достъпа до култура и др. Според този индекс, по-добри показатели имат София (столица), Габрово, Враца, Стара Загора и Бургас. След Варна са Кюстендил, Велико Търново, Смолян и Русе.

В класацията влиза и делът на добавената стойност. Варна е след София (столица) и Пловдив.

Общинският бюджет на Варна е нараснал около три пъти в периода 1999 – 2010 г.
От 80-90 милиона лева до към 220 -240 милиона лева.
Варненци и гостите на града обаче НЕ са забелязали градът да се чисти три пъти по добре, дупките по пътищата да са станали три пъти по-малко или местата в детските градини да са станали поне достатъчно. За сметка на това си имаме… палми в саксии.
Ако избирателите в Пловдив също искат палми в саксии, да си изберат кмет-другар. После обаче да не реват като варненци, че градът се срива.

До такава степен се срива, че, например, известните като световен археологически паметник “Римски терми” (в тройката на най-големите и най-добре запазените в света) трудно могат да бъдат различени от бунище. В същото време, Кметът – слънце (на Варна) се опита да “усвои” едни 6 милиона лева при това, забележете, европейски пари за… паметника на Съветската армия.

И това е само малка част от последиците (преди всичко икономически), които се стовариха като Божие наказание върху Варна и варненци, след като Кирил Йорданов и БСП обладаха властта в общината.

Факт е, че във Варна политиката като публична дейност изчезна. Още преди години, кметът Кирил Йорданов стартира съвсем съзнателното и безмилостно унищожение на политическото начало в Морската столица и, в крайна сметка, местните партийни елити бяха замени от послушни клиентелистки клики. Интересното в случая е, че варнeнският кмет дотолкова е повярвал в своята уникалност, че приема за невъзможно някой да НЕ го харесва.
И донякъде има основания – местната власт във Варна наистина е уникална! Даже в общини като Несебър или Свиленград няма толкова ясно формулирани групови интереси и икономически зависимости. Нещо повече, никъде в България, руско-комунистическите идеологически окови не са толкова стегнати.
“Моделът Варна”* няма аналог в страната.За сега!?!
Ако в Пловдив имат желание да се “насладят” на прелестите на най-удивителната клептокрация, родила се в североизточния край на прочулия се през вековете с феноменалнитете си клетократи Балкански полуосторов, ... ами да дойдат до Варна.
Най-умното, което може да направи тамошната десница е да органзира ... изборен туризъм за пловдивския електорат до Варна.
Да дойдат пловдичани, да гледат и да ... мислят.
Ако Славчо Кирилизира Пловдив, Бог да им е на помощ.
Антон Луков

Моделът “Варна”* - Особено успешна олигархо-ченгеджииска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие. Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега!Краде се нагло,безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, ,финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия. Някой от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
На практика лицето на модела “Варна” Кирил Йорданов е недосегаем.Той вече е над групировката ТИМ и във Варна не съществува властови, икономически или силов ресурс съпоставим с неговия.
И въпреки всичко!Може да звучи парадоксално но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни.Те са по –скоро следствие.
Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни( често и противоположни на) от Евро-атлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация./bel4ev1959.blog.bg/