Въпреки че тази изложба е посветена на трагедията на 11 септември, аз не мога да не се върна на една друга трагедия – на 9 септември. Защото днес бях на едно място, което най-добре олицетворяваше желязната завеса – Ивайловград и границата между България и Гърция, каза министърът на външните работи Николай Младенов при откриването на изложбата „Няма нищо невъзможно“, фотографии на Алберто Стайков, в галерия „Мисията” на Държавния културен институт при МВнР.

Там след много години и много усилия се прекара нов контролно-пропускателен пункт, където преди години е била стената между Изтока и Запад. Надяваме се, че след по-малко от една година, откривайки днес този пункт, да го закрием, влизайки в Шенген, каза Младенов. Така, че няма нищо невъзможно, добави той, визирайки заглавието на изложбата. Той разказа, че 11 септември 2001 има за него и много личен момент, защото се е върнал в София на 10 септември, а негови приятели е имало в тези сгради в Манхатън, но те са оцелели. Това събитие промени живота, както 10 ноември 1989 година у нас, каза Младенов. Но ако на 10 ноември разбрахме, че светът е различен и свободен, то на 11 септември осъзнахме, че тази свобода не идва без жертви и усилия, каза той. Разбрахме, че има хора, които виждат света по различен начин. И оттук трябваше да решим - да обявим ли война на тези хора или да търсим решение да живеем в мир и сътрудничество и да отречем тезата на Самуел Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите. Защото ако трябваше да приемем неговата теза, това значеше, че ще има още много 11 септември, заяви Младенов. Според него България, която като страна е в един сложен географски регион, от стотици години е търсила компромиса да живеем в мир един с друг и няма право да бъде страна, която разделя света на добри и на лоши. Когато се нарушават права на хората, когато има тероризъм, конфликти, радикализация, трябва да реагираме. Но като страна, в която живеят християни, мюсюлмани, гърци турци, роми, евреи, тази страна не само трябва да се гордее с историята на своята толерантност, но да бъде страна, която носи тази факла в един свят, където тази факла е поставена под голяма заплаха, каза министър Младенов.

Изложбата беше открита от министъра на външните работи Николай Младенов и американския посланик в София Джеймс Уорлик. Посвещава се на всички жертви на атаката от 11 септември 2001 г в Ню Йорк, на техните близки и приятели, оставащи завинаги с болката от ужасната загуба, на всички хора по света, за които мечтите за по-добър и справедлив живот, за свят без войни и разруха, не могат, невъзможно е да бъдат унищожени. Заглавието на изложбата носи драматизма на обречеността и оптимизма на силата на човешкия дух, на доброто, което независимо от всичко побеждава и, в името на което трябва да се изправим и да вървим, да се борим със злото, да строим наново разрушеното, да търсим мостове, които ни свързват. Древните гърци са казали, че „животът е само сън”. Той е колкото реален, толкова и нереален. Той е само миг, отлита, докато се обърнеш. Фотографиите на Алберто Стайков са запечатали мига, отлетял безвъзвратно и завинаги, превърнал в пепел хиляди животи, мечти, несподелени сънища. Абсурдът на случващото е събудил в него, очевидеца, силата на подсъзнателното, поставил е окото му във фотообектива, натиснал е спусъка на фотоапарата. След безмълвното „документиране” се пораждат думите и първите послания. Така вероятно се е родило и заглавието на фотоизложбата „Няма нищо невъзможно”. Свидетелят Алберто го споделя с нас в 16 фотографии. За нас остава изборът да решим кое имаме силата да победим и на кое да се подчиним.

Алберто Стайков е роден в София през 1974. Когато разказва за себе си той споделя, че любовта към фотографията и желанието да документира своя живот се заражда в него когато е на 8 години. По ирония на съдбата става професионален фотограф. Портретната фотография винаги е била в основата на неговия професионален интерес. Особено го привлича сватбената фотография, в която според него по неповторим начин са уловени най-силните човешки емоции - любов, страст, радост. Като техен колекционер Алберто ги събира и преживява многократно, споделя ги с другите. Любовта е в основата на всичко, категоричен е Алберто Стайков. Чрез фотографията той я открива непрекъснато и е убеден, че само тя може да ни помогне не само да оцелеем, но и да живеем пълноценно. „Относно миналото ми то вече е свършило, но сега най-важно е бъдещето”, отбелязва лаконично Алберто Стайков. На откриването на изложбата беше и първият демократично избран български президент д-р Желю Желев. /БГНЕС