“Много е важно някак си да започнем да възпитаваме младите да обичат тази страна. Липсата на обич към народността поражда много проблеми в последствие“, заяви актрисата и продуцент Анна Мария Петрова - Гюзелева, съпруга на големия български оперен певец Никола Гюзелев.

“По принцип мисля, че на всички нас е необходимо да има любов около нас и ние да изпитваме това чувство. Това дава живот, пък и така поне са ни учили, че Божата обич ни държи и всичко се разрешава, когато човек пристъпва към нещо със сърцето си, с любов“, каза тя.

 

“Аз много искам да вярвам, че хората в България са запазили в душите и в сърцата си едни качества, които нашият народ е имал още преди ние да се родим. За съжаление последните десетилетия малко потулиха някои от тези качества или човек не им дава много израз умишлено“, смята тя.

 

“Аз лично разчитам нашите управници да успеят да намерят разковничето и да оправят някои от най-тежките проблеми, но ние сме един особен народ - с много качества, но и с много дефекти, които се усилиха в последно време. Много хора не се интересуват от факта, че я има България или че има една страна и един народ, който трябва да живее добре. Талантливи хора сме, но нещо е станало вътре с душата на много хора. Иска ми се да се предизвикат и да се възбудят отново тези чувства – да искаме да ни е добре страната, да ни е хубав градът или селото, в което живеем, а не само разрухата да е до вратата, а от вратата навътре да имаме златни четки за тоалетните чинии“, смята Анна Мария Гюзелева.

 

За нея именно липсата на патриотизъм е проблемът на новото поколение. “Аз не знам след 20-30 години какви хора ще ни управляват. Побиват ме тръпки като си помисля, защото проблемът е възпитанието сега“, казва тя. За нея именно възпитанието в патриотизъм е едно от главните разрешения на много проблеми.

Самата Анна Мария се старае с каквото може да допринесе за това името на страната ни да се чуе с добро. И тя, обаче, констатира, че българите зад граница не се поддържат. “В Рим сме една група от българи, които се чуваме често, виждаме се, но българинът не е като евреите - да се поддържа, да си помага“, разказа тя. Всяка година тя организира в Рим вечери на музика и поезия, в които популяризира както най-големите български автори, така и творчеството на редица италиански, френски, немски, английски автори.

 

Сега тя е разработила и няколко телевизионни проекта, провокирани от желанието, появило се между двамата премиери - Бойко Борисов и Силвио Берлускони за развитието на туристическите и културните отношения между двете страни. Усилията на Анна Мария в момента са насочени към това да реализира и два много големи проекта, свързани с Ватикана. Единият от тях, който може би ще носи заглавието “Американецът“ всъщност е една шпионска история за Ватикана, чието действие се развива през 1948 година. Авторът на проекта е главен редактор на национален вестник в Италия и писател на криминални романи. “Сега съм във връзка с италианското представителство на Universal pictures. Надявам се да приемат проекта за съвместна работа, тъй като за да стане много добър филма се изискват доста средства“, призна Анна Мария.

 

Другият й проект разказва за една блажена, която е трябвало да стане светица - Матия. Филмът има две работни заглавия – “Души в мрака“ и “Усмивката на душата“. Тя е и пред издаване на втората си стихосбирка на италиански език, която след това се очаква да преведе и да издаде и на български.

 

След повече от 40 роли в киното и театъра и години работа първо като журналист, а след това и като продуцент Анна Мария признава, че всички неща, които е правила през годините са й доставяли удоволствие и ги е правила с любов. „Не е лесно нищо в живота, но човек трябва да иска да сътвори нещо да остави някаква следа след себе си, и то добра“, признава тя.
А на днешния празничен ден Анна Мария пожела да поздрави хората с едно свое стихотворение писано през октомври 2007 година:

Моя стара любов
/ На Пловдив/

А шуми Марица, огряна от слънце и спомени
и светят тепетета, измити от късния хладен октомври.
От всеки ъгъл и покрив ме гледат годините изтекли
между мен и теб, мои Пловдив
И радости и сълзи, и начало блеснало,
и болка и деца пораснали отколе.
Аз, израслата в полите на суровия Балкан
пристъпвам пак за сетен път пленена
от ласките ти майчини, тракийски
величави, български.
Отново тук съм в твоите прегръдки, Пловдив,
стари мой приятелю, закрила и памет моя.
/БГНЕС