Българската полиция, уви, има трайна традиция да нарушава правата на човека, когато изпълнява професионалните си задължения, заявява Иванка Иванова, ръководител на правната програма на институт ”Отворено общество” в интервю за БГНЕС.

Думите й са по повод на случая в Кърджали, когато срещу български граждани беше извършена неправомерна полицейска операция. ”Какви са истинските причини за случая в Кърджали ще покаже едно разследване, но аз не бих се доверила само на инспектората към МВР да проведе разследването”, казва тя. Според нея трябва да се разследва и възможността да е извършено престъпление. По думите й тенденция е да бъдем осъждани по подобни казуси в Европейския съд по правата на човека и е много рядко страна, която е член на Европейския съюз и на Съвета на Европа, да бъде системно осъждана по член 2 на Европейската конвенция. Така, че това е стар проблеми и е подчертавано от неправителствени организации, че трябва независим контрол по тези случаи, каза Иванова.

Затова, според нея, разследване само от Инспектората на МВР няма да бъде достатъчно. ”В други държави, като например Великобритания, която обикновено се дава като пример за създаване на много висок стандарт на защита на основните права, има независим орган за професионално разследване, когато полицаи са замесени в нарушаване на основните права и той дава гаранция, че няма да бъдат манипулирани резултатите от разследването. И когато има извършено дисциплинарно нарушение или престъпление, те ще получат съответното наказание”, каза Иванка Иванова.

Според нея в конфликта между полицията и съда има заложен траен идеологически проблем. ”За 20 години преход не стигна до висшите етажи на властта какво трябва да прави полицията в едно демократично общество. В тоталитарната история на България и после при прехода полицията е използвана за разчистване на политически сметки, на бизнес интереси, на контрол на политически противници и мисля, че на даден етап трябва да избистрим една ясна концепция, че полицията в демократичното общество прави само едно нещо и то е събиране на доказателства за извършени престъпления и да внася мотивирани обвиненията в съда. И това означава, че полицията и ръководството на МВР да приемат, че само съдът е органът в България, който казва кой е престъпник и определя кой да бъде санкциониран.

В момента продължава трайна тенденция от времето на тоталитарната епоха в България полицията да си мисли, че само тя има правото да казва кой е престъпник и да не приема да има външен съдник върху качеството на своята работа. Мисля обаче, че и с активната намеса на ЕК с докладите от механизма за партньорство и проверка се очертава един образ на това какво трябва да прави полицията у нас. Ще се оформи едно съзнание, че не полицията е органът, който казва кой е престъпник, а съдът и не произволно посочва кой е престъпник, а на базата на събрани доказателства в хода на справедлив процес”, казва Иванка Иванова.

По начина, по който е внесено предложението за специализирания съд в НС има един елемент, който е част от учебникарската дефиниция за извънредно правосъдие и той е, че подсъдността на съда е определена с оглед на качества на лицата – депутати и лица с имунитет ще бъдат съдени пред този съд, каза Иванова.

”В обществото се говори за това, че това ще бъде съд, който ще съди организирана престъпност и корупция, но мисля, че много неправилно у нас се мисли, че има китайска стена между организирана и обикновена престъпност”, каза тя. ”Самото понятие организирана престъпност и корупция не са достатъчно ясни, за да послужат за материална подсъдност. Много често прокуратурата преследва лица, за които знае, че са част от организираната престъпност за неща, които са обикновена престъпност”, заяви Иванова.

Известен е случаят с Ал Капоне, който е осъден за данъчна измама и данъци, за което всеки отделен човек може да бъде съден, припомни тя. ”Изобщо за наказателното право и за наказателния процес понятието организирана престъпност има много малко значение. Има много малко престъпления, които са свързани с организираната престъпност – такива са членство в организирана престъпна група и пране на пари. Там не може обикновен престъпник да гоните. Проблемът обаче е, че ако предвидите специализиран съд ще се изгуби смисълът му, защото една голяма част от обществено опасни неща няма да влизат в неговата подсъдност”, каза Иванка Иванова.

Според нея има едно много опростено понятие за това какво е организирана престъпност. Тя се представя като твърд субстрат, а това е много трудно за доказване и съвременните изследвания не го доказват. По думите й става дума не за социологически изследвания, а за художествени образи на мафията през Октопод и Кръстникът. Предполага се, че организираната престъпност се състои от фиксирани йерархии и най-опасен е човекът, който седи най-отгоре. Съвременните изследвания на организирани престъпни групи на Балканите и в Латинска Америка показват, че съществуват мрежови модели и най-опасните са тези, които не стоят на върха, а организират връзката, каза Иванова.

Знанието е много важно, а ние преследваме хората на най-ниските нива, а не тези, които правят операциите и осигуряват политическата закрила, твърди тя.
Има твърде малко изследвания в България, които да дадат научна, методологическа основа, които да определят приоритети. Във Великобритания има разузнаване в наказателния процес. И след това на базата на това знание определят кои престъпления са най-опасни. Всичко това е свързано с дълга традиция на социологически, криминалогически изследвания, които уви в България са отдавна занемарени.

Криминалогическите изследвания, доколкото съществуват, са предимно резултат на волята на МВР, защото Институтът по криминалистика и криминология е на подчинение на министъра на вътрешните работи и това не гарантира достатъчно обективен анализ на тенденциите на престъпността, смята Иванова.
Трябва да се каже какво няма в доклада на ЕК за правосъдие и вътрешни работи, каза тя. Няколко дни преди това група депутати внесоха предложение да бъде създаден специализиран съд. В доклада на комисията няма такава препоръка. ЕК обяснява какво е имала предвид, когато през 2009 е дала препоръка за специализация в наказателното производство.

”Основното е продължаване реформата в МВР, за да има качествена полиция, която да събира качествени доказателства за повдиганите обвинения, а другите две са за гражданска конфискация на престъпно имущество и включване на хора от комисията Кушлев в смесените екипи между ДАНС, МВР и прокуратурата. Според мен докладът поставя много правилно акцента върху качествата на събраните доказателства. Мисля, че е много ясно от страна на Брюксел, че очакването е не просто българската прокуратура да се активизира и да продължи да повдига обвинения на лица от престъпния свят, а това да става в условия на справедлив процес и на спазване на основните права на човека. Защото това, което ние имаме общо с останалите страни в ЕС е, че не в останалите страни организираната престъпност е по-слаба, а че нашите съдилища трябва да приемат справедлив процес”, каза Иванка Иванова.

Според нея най-важните реформи са за подобряване на разследващия капацитет на полицията и за подобряване на отговорността в прокуратурата.

Категорично не мисля, че вината е в съда, защото каквото влиза в съда и излиза от него, каза Иванка Иванова. ”Нашият съд произнася чисто количествено много повече осъдителни присъди, отколкото в останалите европейски страни или пък в някои щати на САЩ – там имате 12-14-16% оправдателни присъди, а средно в българския съд има 96% осъдителни присъди. Само 4% дела завършват с оправдателни присъди – а това е много ниско. Само абсолютно тоталитарни държави, в които съдът няма реална тежест имат такъв висок процент осъдителни присъди. В Русия например има 98% осъдителни присъди”, каза Иванова. Но идеалът на нашата съдебна система не трябва да е Русия, а дали има достатъчно доказателства, каза тя.

”Въпреки тиражираните мнения в медиите, че съдът не съдейства достатъчно на органите на предварителното производство, мисля, че имаме скандално висок процент разрешения за използване на СРС. Мисля, че съдиите са крайно безкритични, когато им бъде представено искане за СРС. Навсякъде по света това не е единственото доказателство. Вие трябва да имате достатъчно натрупани доказателства, за да убедите съдията, че това ще ви завърши картината на доказателствата. Докато у нас СРС се разрешават безконтролно от съда и служат за база на обвинения пред него. Те трябва да бъдат завършващо, финално доказателство на вече натрупани други.

Съдът издава прекалено много разрешения за задържане в затворите, когато гледа мерки да неотклонение. Наскоро видях интервю на директора за изпълняване на наказанията към Министерството на правосъдието – ние имаме 11 000 души в затвори с присъди и 9 000 с мярка за неотклонение. Не може това количество да е почти едно и също. Според мен, често съдът, за да направи услуга на полиция и прокуратура, се съгласява да задържа лица, а това не е правилно”, твърди Иванка Иванова. /БГНЕС