Гората храни населението на с. Аврамово, община Якоруда, селото с най-голяма надморска височина и безработица в България. Седящите край пътя от Якоруда за Велинград и предлагащи горски плодове българо-мохамеданки са пъстра гледка най-вече заради шарените одежди. Под чадъри са изложените съдове с малини, ягоди, боровинки, гъби-манатарки и пачи крак, чай, буркани със сладка и консервирани гъби. Общо взето никой от преминаващите по осеяните с дупки път автомобили не спира, за да купи нещо. Каквото не се продаде през деня - се консервира, защото утре на сергията край пътя застава друг.

Невероятната красота - зеленина, мурите и пасящите край пътя, разделящ Рила от Родопите крави, е като в рекламата на швейцарския шоколад. Разликата е в мизерията, която лъха отвсякъде. Или както е казал Остап Бендер: „не това определено не е Рио де Жанейро”, съзирайки Ново Васюки.
Най-отдолу, след с. Черна места предлагат стоката си жените от Аврамово, най-отгоре край с. Пашово са мъжете. „Трудно живеем, ако имах работа щях ли да седна край пътя или да обикалям по цял ден из гората. Тук сме заради хляба на децата, принудени сме да го правим, защото селото ни е на 100 процента безработно”, обяснява Фатиме Ахмед.

„Ставам сутрин в 5 часа, храня кравата, после хващаме гората, боровинката берем по ски - пистите над Банско и Безбог, ягодите и малините по Трещеник и Белмекен, по 15 лв плащаме на бусовете да ни закара до там, а после я продадем 2-3 чаши ягода или малина на ден, къде е Киро на кирия, оплаква се Фатмето. Тя продава голяма чаша с ягоди за 3 лв. и по-малка с малини за 2 лв. „Тук сме тежък случай за живот”, допълва Фатиме Ахмед, чийто ръце са обагрени като с кръв от браните на ръка боровинки, за да не се мачкат плодовете. Край най-високата жп-гара на Балканите-Аврамово, над която на 200 метра по-високо - на върха на баира се намира и едноименното село, освен крайпътната търговия, кипи усилена полска работа. Коси се и прибира сеното за храна на кравите и овцете.

„30 стотинки струва литър мляко, но плащаме за косачка, балировачка, транспорт, къде му е сметката накрая - никъде”, оплакват се пак вкупом мъже и жени. „Работа-никаква, клиенти и пазар-също никакви”, идва ред на оплакванията на 23-годишната Хава, тънка като клечка за зъби. Поредната порция оплаквания, изречени от крехкото и слабо същество така ме трогват, че купувам по кило бял и шарен боб за общо 10 лв.

„Село Пашово е на ръба на бедността, горски плодове, овчици и крави, друго братко няма”, оплакват се четиримата мъже, държащи най-високо разположеният пазар по пътя към Юндола. „Когато се строеше Банско, бяхме по-добре и от при бай Тошо, ама сега като всичко спря - сме много зле”, оплакват се четиримата мъже, настанили се в беседка край чешмата. Пак от съчувствие купувам три килограма боровинки за 12 лв. без кофата, с нея цената е 15. В къщи се оказва, че килограмите са 2.5, а не три, бобът е два пъти по-евтин в магазините, но нейсе. Поне хората край пътя са разбрали най-важния житейски урок на прехода: с честност нищо не се печели. За българо-мохамеданите от Родопите политиката е тема табу, отдавна са разбрали, че каквото са надробили - това ще сърбат. А държавата, абдикирала отдавна от социалните си функции е по-далечно понятие и от Аллах.

За населението на гордата Родопа гората замества държавата - защото им осигурява препитание. По обратния път билборд с текст: „Община Якоруда, добре дошли”, ме натъжава. Лично за мен по-логичен след видяното би бил текстът: „Елате ни вижте мизерията”. /БГНЕС