"Ако сега се появи някой с чисти идеали като Левски, на него ще му се изсмеят". Това каза в интервю проф. Кирил Топалов – писател, преподавател, дипломат.

Според Кирил Топалов, който е и и бивш български посланик в Атина, човек с идеалите на Левски днес първо няма да бъде допуснат до българската политиката. “Това мога да го кажа с абсолютна сигурност!“, каза проф. Топалов. Той обясни, че ако нашата политическа система усети за някого, “че е безкористен, че не може да бъде купен, не може да бъде изманипулиран, че той има някакви принципи и идеали – той просто по по елегантен или по-груб начин няма да бъде допуснат до политическия живот“. Ако стигне да там, пътят му моментално ще бъде пресечен. Кирил Топалов е категоричен, че “самият политически живот у нас е направен така, че ако не си подкупен, ако не си продажен, ако не си готов да служиш на някого или на някаква определена политика, ти почти не си допуснат до политическия живот“. Изводът си той прави от опита, който е натрупал до момента. Той се надява, че това правителство, което ни управлява ще преодолее изпитанието и ще избере по – различен модел от този, който избраха онези преди него. “Според мен неговият шанс е да бъде по-различно“, каза Кирил Топалов. Професорът се съмнява, че и обществото в България ще разпознае човек като Левски днес и ще му повярва. “Вече като наблюдавам реакциите на хората – до такава степен им е отровено съзнанието, че те се подвеждат. Всеки е склонен да се подведе и да тръгне подир някакво име, подир някакъв кумир, но винаги остава и някаква резерва - може би този ще бъде като другите, но дайте да го видим сега промяна да има“. Българинът гласува обикновено ПРОТИВ не ЗА. Все още не се е появила такава личност, не се е доказал...дано да се докаже и да гласуваме за нея много пъти.“, каза Кирил Топалов. Въпреки, че в кабинета на почти всички държавници днес стои портрета на Левски, според него днешните политици не са разбрали знаците, които той е оставил. “В историята и политическия живот на всички народи има такова явление. Винаги се търси една такава по-свята личност от миналото с която всяка политическа сила да се идентифицира. Същото е и с Левски, особено с Левски и това не е случайно. Вазов, който е най – дълбокият философ на българската национална съдба най – точно го е казал: “Селяните прости, Светец го зовяха“. Те го въздигат до светец. По – високо от това няма“, обясни проф. Топалов. Той каза, че е естествено “един светец да бъде обект на интереси от всякакви политически сили, затова и в кабинетите на нашите държавници навсякъде виждаме портретите на Левски. Според мен вместо да правят това, те би трябвало да поразсъждават малко върху знаците, които Левски е оставил върху по пътя на превръщането на българския род в народ, както пак дядо Вазов е казал в одата си за Паисий. Защото, ако Паисий се е опитал да превърне българския род в народ, Левски се опита да насочи този народ по пътя на възвръщане и създаване отново на неговата държавност“, каза Кирил Топалов. Той обясни, че по този път – пътят от хаоса на робското безвремие на създаване на българска държавност, Левски постави някои много важни знаци пред българското общество тогавашно, но очевидно и българско, след като тези знаци са все така актуални. Един такъв знак е този, че ако един народ иска да бъде независим, свободен и достоен трябва да се освободи сам. Именно на Левски принадлежи крилатата фраза, че този, който ни освободи, той и ще ни зароби. Другият знак, който Левски поставя е този, че ако този народ, след като се освободи иска да живее достоен политически живот, той трябва да живее – да го организира върху началата на демократичната система управление и то върху републиканската система. Затова Левски говори за “Чиста и свята Република“. Тритият знак, оставен ни от Левски, според Кирил Топалов е този, че в тази “Чиста и свята Република“ обаче, трябва да живеят чисти и святи хора – поне политическите водачи – да дават тон. “А както излиза от 60 години насам....каква е разликата между възрожденските апостоли и днешните политически лидери. Не е кой знае колко голяма разликата, но е твърде съществена: онези - възрожденските лидери са жертвали личния имот и живот за общонародното благо, от 60- години насам, аз наблюдавам как политическите лидери жертват общонародното благо за личния си имот и живот“, категоричен е българският учен. Друг знак от Левски, според него е този, че една държава, която е основана на демократични принципи, трябва да зачита правата на всички свои националности, ако тя е многонационална държава. И още един знак от Левски “В една демократична държава трябва всеки на всекиго да казва кривиците“. Кирил Топалов, обясни, че освен всичко друго и Левски, и Ботев, и Каравелов и Дядо Славейков са ни оставили и изключително голяма тъга от това, че народът трудно преминава от робското в свободното поле. “Оказва се, че най – трудното нещо е да преминеш от робството към свободата. Робството и тогава, и днес се оказва уютно. Робството е уютен начин на живот – друг мисли за тебе, друг се грижи за тебе, друг поема отговорности, а ти живееш около нулата, вегетираш, но си сигурен. Тиранията те пази, защото тя не пази теб – пази себе си. Но пазейки себе си, тя пази и своите права“, каза проф. Топалов. Той заяви, че “тиранията и робството, освен това осигуряват на гражданина екзистенц минимума, дори и да не работи“. Според него българите познаваме един такъв период, в който дори и да не работят нищо хората имаха екзистенц минимум. “Свободата и демокрацията са трудно нещо – с тях изведнъж се хвърляш в океана на много опасности. Освен възрожденците и самият български народ е осъзнавал това нещо. И затова голямата болка на нашите апостоли не е била турската империя. Те са знаели, че или по някакъв начин трябва да стане самостоятелно освобождаването, или нещо в резултат на противоречи между Великите сили да се използва и да се получи някак Свободата. Проблемът е бил именно този народ, който много, много, не е искал да се освобождава“, каза Кирил Топалов. Той обясни, че най – труден е бил именно преходът от робството към свободата. “И вижте, което е последното записано в тефтерчето на Левски “Народе...?????“. Този човек, който е можело да бъде освободен от един отряд от 5 човека, които да нападнат каруцата с пазвантите...Не са го освободили...Очевидно той е разбирал своята самота, преодолял е чувството на огорчение, че е самотен и въпреки всичко е жертвал живота си, за да помогне на своя народ да направи една крачка напред“, категоричен е бившият посланик. Той не е видял за целия си 67 – годишен живот политически лидер у нас, който да загърби личното в полза на общественото благо. “Това е основното и главното, това е правил Левски, това са правили и останалите. Аз все още оставам с някакви очаквания към тези лидери, които все още не сме ги видели в развитие. Може би някой днешен лидер да се прояви като възрожденски апостол....“, надява се професорът. “ Според мен българският народ непрекъснато е подложен на политически терор, поради политически и исторически обстоятелства. И той непрекъснато попада в робства, които аз наричам “цивилизационни синкопи“. Синкоп, означава прекъсване. Те определят много трагично народопсихологията на българския народ. Един такъв синкоп е турското робство“. Друг такъв синкоп, по думите му е 45 години, в които у нас се е оформило “тоталитарното изграденото стадо“, на което не му се давало да работи, защото не е имало мотивация. “Една от характеристиките на тоталитарното стадо е това, че не му се работи, друга характеристика е тази, че на него му се отнема правото да мисли политически“, каза Кирил Топалов. Той заяви, че “българинът няма рефлекса да си уважава държавата. Кратък е бил този период след Освобождението. Да си мразиш държавата е много фатално. Големите нации не си мразят държавата – те си я обичат, ние я мразим, защото така сме научени“. По думите му именно това, че обществото ни няма рефлекси, му пречи днес да уважава и държавата си. Той даде за пример гръцкото общество. “В много от случаите те стигат до крайности, които са неприемливи, но гръцкото общество е едно обществено политически реактивно общество. То реагира, за разлика от българското общество, което не реагира. На българина можеш да му отнемеш всички права и той не реагира, защото няколкото опита да реагира бяха зле наказани. Например учителската стачка – обществото ни като цяло осъди този протест.“ Според Кирил Топалов българите днес продължаваме да се лутаме. Той каза, че “Синкопът продължава и затова може всякакъв политик да се извъди и да излъже и да каже “Аз съм този....!“. Това е стадото, то не може да разбере кой му говори истината и кой му говори лъжа...“. /БГНЕС