Лекарите от болницата за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар “Д-р Васил Власакиев” в Кърджали се обявиха категорично против намерението на здравното министерство заведението да бъде закрито.

Медиците от болницата в Кърджали са изготвили открито писмо до всички институции и организират подписка, каквато вече върви при колегите им в Шумен и Велико Търново. Там тубдиспансерите също били пред закриване. Реакцията на лекарите в Кърджали дойде ден след посещението на здравния министър проф. Анна-Мария Борисова в града. Тогава пред журналисти тя обяви, че вече промяната е осъществена, както и малката болница се преобразува в такава за долекуване, но й се отнемат 40 от общо 60-те легла. Същия ден вр.и.д. директор на Регионалния център по здравеопазване Жени Стайкова заяви, че тубдиспансерът се закрива, защото бил неефективен и харчел излишни средства. Тези неща обаче медиците научили от медиите. На състоялата се в понеделник сутринта среща на съсловието с министър Борисова единствено управителите на Белодробната болница и на психоболницата не са присъствали, тъй като не са били нито поканени, нито уведомени за нея.

Днес в кабинета на д-р Красимир Янев в тубдиспансера се събраха възмутени лекарите от дневната смяна, за да обсъдят протестните си действия. Според тях всички подобни 13 болници са нарочени за закриване. Ако това наистина се случи, стотици болни от туберкулоза свободно ще сеят зараза, а ако се пренасочат за лечение в многопрофилните болници, опасността ще стане още по-голяма за пациентите в тях, посочиха медиците. Един болен от “жълтата гостенка” гарантира заболяване за 10 души, припомниха те. Д-р Янев намери символика в закриването на белодробните болници именно в световната година на белите дробове. Д-р Янев заяви, че основният протест е срещу намерението да се разруши болницата, която е необходима, работеща и ефективна. “Да разрушиш нещо, което не познаваш, е варварство. Министър Борисова не дойде при нас и не видя истинската ситуация. Казаното онзи ден от нея в Кърджали няма правно основание – няма Закон за лечебните заведения. Ако някой си мисли, че една част от белодробните заболявания ще се лекуват другаде, се е объркал”, посочи д-р Янев. В момента медиците от белодробния диспансер /както още наричат болницата/ наблюдава 490 души, близо 200 са туберкулозно болните, в това число и новооткритите. Наблюдаване означава прегледи на всеки два месеца. “Ние работим в труднодостъпни планински места, обикаляме циганските махали и в устата на туберкулозните слагаме хапчетата, за да сме сигурни, че са изпити”, посочиха лекари и медицински сестри. Д-р Янев изрази безпокойство, че няма яснота къде отиват тези 40 легла от диспансера, които им се отнемат. “По хигиенни изисквания болните от туберкулоза трябва да бъдат изолирани. Да не забравяме, че те са контактни с много хора, най-малкото със семействата си”, каза той. През 2012 година се очаква хроничната обструктивна-белодробна болест /ХОББ/ да се окаже третата причина за смърт. Това е единственото заболяване, което не показва спад, а бележи чувствителен ръст, добави още управителят на нарочената за ликвидиране болница.

Годишната издръжка на тубдиспансера за миналата година е 1 700 000 лева. Финансирането е по две линии – субсидия от републиканския бюджет и плащанията по клиничните пътеки. Собственик обаче е община Кърджали, която е „пощенска кутия” за тези пари. Разполага с високо професионална и модерно оборудвана клинична лаборатория и рентгенология. Лекарите имат компютърна връзка с рентгена. Всеки болен има рентгеново и пациентско досие, това позволява проследяването във времето. При закриването на болницата обаче не е ясно къде ще се озове тази документация, проваля се една стройна система, създадена отпреди 60 години, особено в областта на туберкулозата, изразиха безпокойство медиците. “Всяка седмица екипи от диспансера издирват болни от туберкулоза, кой ще организира тези екипи след закриването ни? Болните ще си останат по селата и ще сеят зараза, ще пламнат целите Родопи! Точно във времената на кризата да вдигнеш ръце от тази болест е престъпление – известно е, че туберкулозата е болестта на бедните. Ако допуснем, че те бъдат насочени за лечение в МБАЛ – да, но многопрофилната болница не е затвор, там те ще бъдат в контакт с останалите пациенти, които пък могат да развият туберкулозата след година, 2 или 3”, заяви д-р Янев. Според него и колегите му е заблуда, че закриването на тубдиспансера и последващото лечение на болните в МБАЛ ще доведе до намаляване на разходите – за тях и там ще вървят много средства. Рискът за останалите пациенти там е огромен – ще се ползва един и същи рентген, има значение, когато до един болен от пневмония стои друг с три каверни, посочи той. Само през миналата година са открити нови 48 заболели от туберкулоза. През 2008 г. през заведението са преминали лечението си 1 101 болни, през 2009 г. са 1 319, а само до края на юни 2010 г. броят им е над 800. /БГНЕС