„ОТ НЯКОЛКО ВРЕМЕ, площада “Независимост” представлява развалини. Вадят се бендерямените блокчета, които са биле поставени преди десетки години, за да се китонира площада. Желанието на общинската управа да модернизира града е похвално. Но мнозина граждани се запитват, каква нужда налага да се почне от пл. “Независимост”, когато други по-належащи работи чакат. Запитват ни още, колко ще костува това новаторство на Варненската община? Други напомнят, че във в. “Мир” от 22.03. т.г. /1937 г – бел.автора/ се съобщава, че в Париж се връщали към дяланите камъни. Повтаряме, че общинската управа трябва да следва пътя, който сме посочвали. От най-необходимото към полезното, от полезното към красивото и от красивото към луксозното. Не трябва да се върви по обратен път, защото се касае за изразходване на обществени суми, а не частни.”
В. “Коренякъ” от 1 април 1937 г, брой 18

Когато човек се зарови в прашасалите архиви може да намери страхотни бисери. Този горе е един от тях! Заслужва си повторното докосване до мъдростта на „доброто старо време“.
Защото материалът от далечната 1937 г. сякаш е написан за действителността от 2011 г.
В наши дни кметове, министри, премиери много обичат да говорят в първо лице единственo число какви подвизи са сътворили с... нашите пари. За парите на данъкоплатците иде реч, НЕ за техните лични спестявания. В края на краищата, на един кмет това му е работата – да се грижи за инфраструктурата на града, за обществения ред, да предлага бюджет на общината и да ръководи администрация, която да обслужва ефективно гражданите и т.н.

Всичко това кметът не го прави от любов към електората, за това той получава заплата и когато цъфне с мазен глас да обяснява как, примерно, бил „оправил“ града, първото нещо, за което се сеща човек, е поговорката с „С чужда пита помен прави“.

На този фон няма как да не се възхитим от забележителната мъдрост, с която са градирали нашите деди приоритетите си „От най-необходимото към полезното, от полезното към красивото и от красивото към луксозното.“
Просто и ясно! “Защото се касае за изразходване на обществени суми, а не частни“.

По тази здрава логика първо би трябвало да се оправят пътищата, после да се купуват, примерно, палми! Нали така?

Или някой да се погрижи за ускореното строителство на детски градини, после да говорим за цената на представителния автомобил на кмета!

Как беше - „От най - необходмото ... “?

Чак накрая е „луксозното“. Ако и да е от „..Париж“.
Нито Кирил Йорданов е „оправил“ Варна, нито Бойко Борисов е онзи, който дава парите за магистрали – парите ги даваме ние данъкоплатците.

Колкото и странно да звучи, ако мерим личните постижения на варненските управници в наши дни, май един от малкото сътворили нещо по-значимо със свои собствени пари е бившият районен кмет... Иван Недялков. Той поне финансира и построи една чешма (до Шишковата градинка) и един шадраван с делфини (до църквата „Св. Никола“). С много лични пари Янко Станев издържаше варненския „Спартак“ и възстанови паметника на казашките войни във Владиславово. Покойната поетеса и общинска съветничка Венета Мандева е другата, която остави след себе си чешма (в близост до Билковата аптека). И май това е!

Каквото и да говорим, един кмет, ако е честен пред себе си и пред избирателите си, НЕ може да обещава нищо друго, освен да харчи РАЗУМНО, ОТГОВОРНО и ПРОЗРАЧНО парите на данъкоплатците.
Всичко останало е демагогия и самозабравяне.
Антон Луков