Христо Бисеров не е член на СДС от месец октомври 2000 година! Оттогава минаха 9 години, но името му все още е сред най-цитираните в споровете, тресящи дясното политическо пространство.
Като за начало, нека си припомним кой е самият Христо Бисеров.
Защото мнозина от спорещите вероятно са забравили. Някои пък са толкова млади, че най-вероятно никога не са го срещали лично.

Христо Дамянов Бисеров е роден на 21 ноември 1955 г. в гр. Хасково. Завършва право в Софийския университет "Климент Охридски" през 1980 г.
Адвокат от 1980 г. до 1990 г.
1990 - 1991 г. - член на Националния съвет на Зелената партия, а след излизането на ЗП през 1991 г. от коалицията СДС, е член на Консервативната екологична партия, сформирана от останалите в СДС членове на ЗП, чийто председател е от октомври 1993 г.
1991- 1994 г. - депутат в 36-ото народно събрание, избран от квотата на СДС. Член на парламентарната Комисия по национална сигурност.
1994-1997 г. - депутат в 37-ото народно събрание отново от квотата на СДС.
1997 г. - депутат в 38-ото Народно събрание. Председател на парламентарната Комисия за защита на националната сигурност.
Главен секретар на СДС. Избиран е четири пъти през периода декември 1994 -2000. Сменен на този пост от Екатерина Михайлова, след като през октомври 2000 г. се обявява срещу стила на управление на СДС и иска оставката на Иван Костов. Това води и до отстраняването му от поста Председател на парламентарната комисия по национална сигурност.
През месец януари 2001 г. създава "Екип за изследване на политиката" /ЕКИП/, в който се включват негови съмишленици, между които и синият депутат Илия Петров. НИС на СДС не може да се противопостави на новата формация, тъй като тя не противоречи на партийния устав – регистрирана е по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
2005 – участва в преговорите за обединени действия на десните партии, инициирани от СДС, във връзка с предстоящите тогава парламентарни избори. Включен е в листите на ДПС (с лидер Ахмед Доган) и е избран за депутат в 40-то Народно събрание от Хасково. Член на Временната комисия по Правилника за организацията и дейността на НС; член на Комисията по въпросите на държавната администрация; зам.-председател на Комисията по правни въпроси; член на Временната комисия по искането на Никола Филчев, главен прокурор на Р България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Софиянски, народен представител от ПГ на БНС в 40 НС ; член на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Р. България; член на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници.
Женен, с дете. Ползва френски и руски език.
След внимателен прочит на тази биография, всеки един нормален човек с минимум спомени от описаните години ще забележи един много неудобен факт. Във всеки случай НЕудобен НЕ за Бисеров.

Не са един и двама яростните костовисти, които дължат политическата си кариера на… Христо Бисеров. Именно Бисеров е онзи Главен секретар на СДС, под чието крило се гушкаше легендарният в сините среди отдел “Национална координация”.

А сега се вгледайте в биографиите на част от водещите костовисти, например във Варна! По принцип, през 90-те, в СДС-Варна винаги се е знаело кой точно е човека на Бисеров. Кой точно го информира за процесите във варненската организация на СДС, кой точно следи кадрите на СДС в общинската власт и областна администрация, носи доклади по темата и т.н. В онези НЕ толкова далечни години, този “координатор” беше най-близкия до Христо Бисеров седесар от Варна. В интерес на истината, чест му прави, че в наши дни именно той е един от най-сдържаните по отношение на Бисеров.

Подобни примери могат да бъдат дадени във всеки един град на страната и във всяка една организация на ДСБ.

Който навремето е имал вземане-даване със Зелената партия (по едно време активно зеленееше и бивша общинска съветничка, настояща хипер-костовистка), КЕП или “Национална координация”, все се е отъркал до Христо Бисеров.
Било е неизбежно.

По-важно обаче е друго!
Костовизмът като философия, обосноваваща политиката, практикувана от ДСБ днес, до голяма степен намира аргументация сред митовете, сатанизиращи образа на ДПС, Доган, Христо Бисеров.
Тези хора – от Костов до винтчетата и гайките в Пловдив, Варна, Бургас или където ида е било другаде, са си изградили един свой измислен свят, много сходен с онзи от филма “Ъндърграунд” на Костурица. За тях опасностите на външния свят се изчерпват с образа на врага (най-често това е ДПС, Доган, Бисеров). И понеже не са измислили нещо по-умно, са решили да скрият идейната си чистота… под земята.
Между другото, представете си какво Божие наказание е това - всеки ден да живееш под похлупак, който саморъчно си изрисувал с образите на най-големите си врагове. Накъдето и да погледнеш, вместо хоризонт ти се хили двуизмерен образ на Христо Бисеров или Доган и т.н.

Точно тук е пресечната точка на конфликта с опозицията в СДС.

Подземният свят на ДСБ бавно но сигурно превръща костовистите в къртици. В повечето случаи, широтата на погледа им е точно толкова - колкото на една къртица. Всичко се свежда до собствената дупка и защитните стени, предпазващи ги от външния свят. И понеже къртицата не може да живее на слънце, ако случайно отнякъде клъвне коалиционен партньор, то задължително е да бъде завлечен в подземния свят.
Нормалните хора НЕ могат да живеят така.

Те нямат нужда от Христо Бисеров или ДПС, за да обосновават собствените си действия или бездействие. Авторът на този материал, например, никога не е бил близък с Христо Бисеров, но по-скоро съжалява за този пропуск. Просто, от човек като Бисеров винаги има какво да се научи.
Антон Луков