Има една треньорска максима гласяща, че когато на отбора му върви, промени в тактиката не се правят. В повечето случаи тази практика се оказва печеливш ход и не случайно се е превърнала в стандартно клише, което всеки уважаващ себе си футболен коментатор по света, повтаря средно между два и пет пъти на мач.

В края на 90-те години на миналия век тогавашното ръководство на СДС си позволи да игнорира проверената мъдрост, вярвайки, че изборните победи са вечна и неизменна закономерност. И… това донесе само нещастия.

Общо взето повечето от “новите” промени в устава на СДС вещаят едно завръщане към тази, не само, спортна мъдрост. Просто някой се е сетил, че не е необходимо да се измисля топлата вода, достатъчно е да се припомнят добрите стари практики довели СДС до успех не веднъж и два пъти. Ако попитате старите седесари, защо през 90-те години повечето избори бяха спечелени от десницата, сигурно болшинството от отговорите ще се въртят около фактори извън СДС-(вълната на промяната, ентусиазма на хората, благоприятна медийна среда и т.н). Отчасти това наистина е така. И все пак не съвсем!

СДС преди ерата “Костов” наистина беше демократична организация. Някои биха казали дори прекалено демократична. Всеки един проблем се нищеше на Координационен съвет на изтощителни (понякога над 12 часа) заседания. Непосредствено след смяната на върха, когато Иван Костов наследи Филип Димитров започна един процес на дисциплинизиране на СДС, който ако беше останал в разумни граници вероятно щеше да има по-скоро позитивен ефект. Именно тогава(средата на 90-те години) официално се наложиха предварителните избори като демократична практика за издигане на кандидати за кмет, общински съветници и народни представители. Участниците в тези събития вероятно веднага ще си спомнят един куп, нека ги наречем “нерeдности”, съпътствали предварителните избори през 1995г.(преди местните избори) и 1997г.(преди парламентарните избори). Но в крайна сметка истинските изборите бяха спечелени. А победата както историята учи дава оправдание за всичко.

Колкото до нерадостните събития от периода след 1997 г. – ние си ги знаем, така че не си заслужава да се предъвкват за пореден път.
Само ще отбележим, че резултатът от провала на десницата в онези години, днес е виден отвсякъде - местни палячовци с малко повече пари и много по-малко акъл се навряха в местната политика, а сега се гласят за скок и в националната. За сведение на онези, които се присмиват(за съжаление с пълно право) на случващото се във Варна и другите общини край морето, ако навреме не се вземат адекватни мерки очертава се още… по-голям смях. Глупостта е като всяко друго нещо на този свят – с времето количеството преминава в качество. И ако днес, дишайки йодни пари край морския бряг, се дивим на глупостите на шепа провинциални палячовци, познайте какви купчини тор ще натворят същите тези жалки клоуни под… софийските кестени. Миризмата със сигурност ще се носи чак до Брюксел и Вашингтон, но това е друга тема. И дано не се налага да я коментираме в сбъднат вариант.

По-важно е настоящето на десницата и в частност на СДС.
Предварителните избори като практика са доказано печеливш ход в историята на СДС. Разбира се, няма гаранция, че в новата реалност всичко ще е тип-топ и автоматично нещата си дойдат на мястото, както през 90-те години. Но няма и гаранция за обратното. Въобще в този бизнес(политиката) гаранция никога за нищо не е имало, така че нищо не пречи, поне да се опита. Предвид опита от миналото очакваните проблеми по време на предварителни избори могат да се прогнозират с доста голяма точност още от сега.

Като първи и най-сложен за нареждане пъзел ще се очертае дежурната ахилесова пета на всяка българска работа - спазването на правилата. Хората които ще следят за спазването на правилата трябва да са максимално безпристрастни. Това означава те самите да НЕ участват в състезанието и разбира се да се да се радват на безспорен авторитет.

Вторият проблем е връзката с центъра. Опитът сочи че тук се разгарят най-сериозните битки. В средите на партийните функционери от всички цветове се счита за жизнено важно кой и как ще контролира каналите с информация към националния лидер и най-тясното му обкръжение. С осъществяването на тази задача при Филип Димитров бяха положени основите на легендарния отдел “национална координация” на СДС, но при късния Костов функциите на този отдел се дублираха или от индивидуални любимци на вожда, или от откровени ченгета тип “Веселин Динков”.

В крайна сметка от успешното(или неуспешното) решаване на тези два проблема зависи дали ще се стигне до… трети важен проблем - пренареждане на резултатите от горе. Ако хората, които следят за спазването на правилата, държат на собствения си авторитет и ако лидера на партията не се изкуши да ползва ченгеджийски услуги, вероятно въобще няма да се стигне до подобна интрига.

Всичко останало е подробност. В кампания, пък била тя и предварителна, е съвсем нормално да се изостри тона, един от кандидатите да има повече финансов ресурс от друг, трети да е предпочитан в София, четвърти да е любимец на медиите и т.н и т.н. Просто трябва да се избягват крайностите.

Има разбира се и проблеми които много трудно или въобще няма да се поддават на контрол.

Ако предварителните избори бъдат открити не само за партийните членове, а и за симпатизантите, то тогава е възможна намеса от други (конкурентни) политически структури. Пресен е примерът с кандидат-президентската надпревара на Демократическата партия в САЩ. Има сериозни подозрения, че големи групи избиратели на републиканците гласуваха за единия кандидат на демократите срещу другия, с презумпцията, че ще помогнат за избирането на по-лесен за побеждаване на същинските избори противник. По принцип към подобен род сделки с дявола афинитет имат някой от старите муцуни в СДС-Варна. Ще поживеем, ще видим. Както в Щатите така и в България подобни начинания никога не остават тайна.

Няма как да се наложи контрол и върху някой институции, които кой знае защо (всъщност всички знаят защо) се активират точно по време на избори. За никого във Варна не е тайна , че в не толкова далечното минало една група прокурори (Лазаров, Бейлерян, Кайряков, Големанова) имаха много сериозна роля в местната политиката въобще.

Ще има разбира се и опити отвън за пласиране на интриги отвътре. На всичкото отгоре този път, за разлика от 90-те години ламята ще е многоглава. В миналото беше лесно и врагът беше ясен - БСП. Към днешна дата обаче, ситуацията е достатъчно сложна. Класическите политически сили от левицата и центъра нямат кой знае какъв интерес от тотална разсипия в дясно, така че този път е много възможно други да са в основата на невиждани по гадост интриги.

В прав текст възраждането на десницата означава, че цялата сбирщина клоуни, която се намърда в общинския съвет става излишна. Ако трябва ще изкарат не само сина на президента Петър Стоянов рекетьор, ами ще "докажат” че и сестрата на Анибал Лектър е стринка-човекоядка (по бащина линия) на Пламен Юруков. Да не забравяме, че и в ГЕРБ е пълно с милиционери. Може да са новаци в политиката, ама в ченгеджийските интриги вероятно имат сериозен опит.

В крайна сметка СДС и десницата като цяло нямат какво повече да губят. Не си заслужава да се вегетира и да не се прави нищо само защото, видите ли, дадено начинание е много сложно, трудоемко или опасно. Още повече, че поне във Варненска област вече има и понатрупан опит в позитивното сътрудничество между основните фигури на десницата като цяло. Малко или много преодолени са голяма част от старите вражди. Ако и старите лица бъдат зарадвани със заслужена пенсия работите може и да се оправят.
Антон Луков