Данните за броя на чиновниците в община Варна в края на 90-те години не веднъж са били повод за коментар. Обикновено не в полза на сегашната администрация. За съжаление най-новите цифри, обявени от Министерството на държавната администрация и административната реформа, след въпрос на репортер на “ДНЕС+”, правят ситуацията драматична.

До 1998г. общинските чиновници са били 218! През следващата 1999г. чиновниците са нараснали на 248.
В наши дни са… 792.

Главният секретар на общината Михаил Куликов, обоснова този лъвски скок с "непрекъснатото увеличаване на населението във Варна” и заяви, че “Не може да бъде съкращавана администрацията в град като Варна…”
Така ли е наистина?
Тройното увеличение на чиновниците равнява ли се на тройно увеличени на жителите на Варна?

Според Общинския план за развитие на Община Варна (2007-2013) “…в рамките на община Варна през 2003 година, когато броя на населението спада с 0,35% в сравнение с предходната година. Тук обаче, проявлението на този процес е само за последната наблюдавана година. За предходните три години - 2000, 2001 и 2002 година броя на жителите нараства съответно, като за 2001 ръста е с 7,10%, а за 2002 година с 0,05%.”
Очевидно е, че нищо кой знае колко изключително не се случва с демографската картина на Община Варна. Ако се съгласим с изнесените в същия доклад данни излиза че във Варна “…населението е 320 050 жители.”

Ако пък предположим, че през лятото населението на Варна и околностите се удвоява, вероятно в най-добрия случай можем да говорим за около 600 000 души. При това говорим само за трите летни месеца.
Съпоставката с растежа на чиновническия апарат в Община Варна обаче предполага, че във Варна едва ли не живеят над 1 000 000 души, което разбира се е пълен абсурд.

Дори и да има някакво увеличение на постоянните жители на морската столица, то иде реч за не повече от няколко десетки хиляди спрямо данните от 2003г.
Тоест, според количествените показатели, ако изобщо има някакво нарастване на общинската администрация, то би трябвало да е в рамките на няколко десетки души, а не повече от три пъти.
Антон Луков